Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Един ден Ферера-старши бил накълцан на кайма току пред къщата му. Направили му засада и го разстреляли почти от упор. Вече било началото на петдесетте, бушували войни между семействата, преразпределяли се територии и интереси. Най-големият син Стефано поел семейния бизнес и малката империя продължила да расте. Малко по-късно той създал обширно имение на Статън Айлънд. От задните прозорци на голямата му като замък къща се виждали част от имението на Пол Кастелано на Тод Хил, Белия дом, вече построен за 3,5 милиона долара, а от най-горните прозорци може би и имотът на Бартънови. Щом като Статън Айлънд бил подходящо място за главата на семейството Гамбино, превърнал се вече в милионер благотворител, защо да не е и за Стефано Ферера? Кастелано бил ликвидиран с шест куршума в ресторанта на братя Спаркс в Манхатън няколко години по-късно и Стефано останал най-важната фигура на острова. Но това било само за кратко време.

Стефано се оженил за местна девойка на име Луиза. Тя съвсем не се омъжила по любов или романтични усещания, заимствани от някой сантиментален роман. Напротив, отишла при него, защото харесвала властта, насилието и преди всичко парите. Онези, които се омъжват за пари, в края на краищата ги получават. И при Луиза случаят бил такъв. Само че парите отнемат много неща и тя умряла скоро след раждането на третия си син. Била безчувствена по природа, инвалид по отношение на човешките емоции. Стефано не се женил повторно. Нямало нужда, вече си имал наследници, пък и не го било много еня дали ще има законна съпруга или не.

Най-големият син — Винченцо — Винсънт — бил интелигентен. В него вложили големи надежди за бъдещето на фамилията. На всичкото отгоре бил и много надарен като музикант, пеел чудесно, имал богат тенор. При него артистичната чувствителност обаче била съчетана с отмъстителни амбиции и насилие. Веднъж застанал на семейното кормило, би могъл да доведе мафиотския си клан до големи висини и да го превърне в най-влиятелния престъпен фактор в страната. Обаче починал от масивен инфаркт на двадесет и три години в семейния басейн. В пристъп на ярост и скръб старият дон застрелял двата лабрадора на Винсънт, заключил се в спалнята и цяла седмица не проговорил никому. По онова време Луиза била мъртва вече седемнадесет години.

Пръв помощник на бащата станал Ники — Николо, две години по-малък от Винсънт. По онова време аз вече бях новобранец в полицията — младо патрулно ченге. Виждах Ники често по улиците в огромния му, брониран кадилак, заобиколен от охрана. Имаше репутация на свиреп престъпник, също като баща си. В началото на осемдесетте, семейството бе вече преодоляло старомодното за мафията нежелание да влезе в бизнеса с наркотици и неговите дилъри заливаха града с всички видове дрога, до които можеха да се докопат. Повечето конкуренти бяха прогонени или наплашени и се държаха настрани. Иначе завършваха като храна за рибите в околните водни басейни и океана.

Имаше една банда обаче, на име „Йардийс“ от Ямайка. Всички, които идваха оттам, бяха еднакво безумно безстрашни, изпълнени с пълно неуважение и незачитане на всички видове институции, както и на установените мафиотски правила. За тях италианците бяха просто „жабари“ и нищо повече. По всяко време бяха готови да се сблъскат с тях, при това го правеха с успех. Един ден отвлякоха пратка с дрога на Ферара за два милиона долара. Убиха двама от бойците на семейството и присвоиха стоката. Ей така. Ники незабавно обяви война на „Йардийс“. Неговите войници удариха клубовете, апартаментите, дори и жените им. За три дни очистиха дванадесет ямайски бандити, включая всички отговорни за кражбата.

Може би Ники тогава си е мислил, че с това слага край на безредиците и нещата се връщат в нормалното си положение. Той забравяше, че все още кръстосва града с колите си, яде в същите ресторанти, държи се сякаш ямайската заплаха вече не съществува. Защото е направил малка демонстрация с употреба на сила.

Най-любимото му място за похапване бе „При Винченцо“, модно семейно заведение в родния Бенсънхърст. Собствениците му бяха италианци, хора, които не си забравят корените. Там Ники се чувстваше в пълна безопасност. Освен това навярно харесваше ехото от името на брат си във фирмата над вратата. Обаче параноята му го накара да им подари специални врати и прозорци с непробиваеми, използвани само от военните и в колите на президента, стъкла. После реши, че вече може да си яде макароните спокойно, необезпокояван от постоянните заплахи срещу живота му.