Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Ейнджъл придърпа забравен вестник от съседното сепаре и прочете големите заглавия.

— Виждал ли си го това? — попита ме и аз кимнах.

Някакъв артист се бе опитал да изиграе геройски сценки на ченгетата по време на банков обир във Флъшинг и бе завършил в моргата с куп дупки по себе си. Всички вестници бяха поместили подробни материали, снимки, интервюта.

— Ето ти случай — онзи само е искал да свърши работа — започна отдалече Ейнджъл. — Този тип хора обичайно не си търсят белята, не желаят да навредят никому, просто гледат да влязат, да докопат мангизите, които и така и така са застраховани, и да се чупят. Нали така? Носят оръжие само защото иначе хората няма да ги вземат насериозно, нали, Луис? Иначе с какво да ги уплашат? С думи ли?

— За съжаление все се намира по някой задник, който си мисли, че е безсмъртен, просто защото още не е хвърлил топа. Глей го тоя например. Млад, здрав, атлет, сигурно е смятал, че ще изчука повече гърли и от Ричард Гиър, ако прецака ченгетата и стане герой. Галфон! Скивай го пък другия — търговец на недвижими имоти, на 29 години, неженен, печели по двеста бона на година и какво? Пробили му дупка, по-голяма от тунела Холънд. Я му виж и името — Ланс Питърсън.

Ейнджъл удивено поклати глава.

— Ти чувал ли си такова име — Ланс? А?

— Не си чувал, защото всички Лансовци са изпукали — лениво отвърна Луис, чийто поглед се рееше из заведението. — Пъчат се из банките и спират куршумите. Този е последният Ланс.

Сандвичите пристигнаха, Ейнджъл веднага захапа своя. Ние с Луис не докоснахме храната.

— Е, как я караш? — попита ме накрая Ейнджъл с пълна уста.

— Горе-долу — отвърнах. — На какво дължа честта?

— Вече не пишеш, не се обаждаш — усмихна ми се криво.

Луис ми хвърли кратък любопитен поглед, после отново се загледа по съседните маси, към тоалетната, входа.

— Чух, че си се хванал на поръчка при Бени Лу. Ти каква работа имаш с това дебело лайно?

— Време да минава.

— Ако искаш времето да минава, стой си в къщи, чети книжка. Бени е гад, който само хаби въздуха на свестните хора.

— Е, хайде де, Ейнджъл. Изплюй камъчето. Дрънкаш празни приказки, а Луис се оглежда, сякаш очаква момчетата на Дилинджър [17] Известен гангстер, обирач на банки, 30-те години, САЩ. — Бел. прев. да нахлуят и да ни нарешетят.

Ейнджъл остави полуизядения сандвич, обърса уста със салфетката и ме погледна право в очите.

— Чух още, че ходиш, разпитваш за някакво гадже на Стивън Бартън. Някои хора веднага си задават въпроса защо. Чаткаш ли?

— Хора, казваш. Например?

— Например Боби Шиора.

Я гледай ти. Сега пък Боби Шиора. Не бях сигурен той ясновидец ли е, медиум или психопат, но пък знаех, че е роден убиец. Обича да убива, то му е в кръвта и си е намерил отличен шеф в лицето на дъртия Ферера. Емо Елисън е чудесен пример за това какво става, когато Шиора се заинтересува за някого си. Подозирах, че и Дебелия Оли е разбрал същото, най-вероятно в последните си мигове.

— Бени Лу ми подметна за някакво спречкване между стария и Сони — подхвърлих. — Каза нещо в смисъл, че онези шибаняци се дърлели помежду си.

— Бени винаги си е бил дипломат по душа — презрително рече Ейнджъл. — Цяла загадка е защо онези тъпаци от ООН-то не са го назначили при тях досега. Само че там става нещо много интересно, да не кажа странно. Сони е потънал някъде, взел е Пили със себе си. Никой не ги е виждал, никой не знае къде са. Обаче Боби Шиора ги търси под дърво и камък.

Отхапа отново от сандвича и попита:

— Ами Бартън?

— Стори ми се, че и той се е покрил някъде, но не зная със сигурност. Бартън е дребна риба и няма как да го вържем професионално със Сони или стария дон. Върти дребни игрици, макар че по-рано беше гъст със Сони. Може би просто е съвпадение. Няма нищо общо.

— Може би е така, но ти си имаш по-големи проблеми от намирането на Бартън или момичето.

Изчаках.

— Издали са ти смъртна присъда.

— Кой?

— Не е местна работа. Извън Ню Йорк е. Луис не можа да научи кой е и откъде. Но са ти пуснали убийци. Търсят те навсякъде да те треснат.

— Във връзка с Дебелия ли е?

— Не зная. Дори и Сони не е толкова задръстен, та да наеме хора да отмъщава за някакъв си похарчен наемен убиец, само защото ти си се намесил. Онзи за никого нищо не означава, а Дебелия е също мъртъв. На мен обаче ми е доволно ясно, че ти си наточил срещу себе си две поколения от семейство Ферера. И това не е здравословно. Чаткаш ли?

Услугата, която ми поиска Коул, се превръщаше в нещо доста по-сложно от търсенето на безследно изчезнало момиче. Ако изобщо бе толкова просто, но май не бе така.