Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

— Абе, Томи, ти не можа ли по-голяма гадория да измислиш, а? — обади се Уили.

— А Вини кво…? — попита Гручо.

— А, Вини е умник. Е, не толкова умник, ама преди да извика ченгетата и другите бачкатори, намира там някъде фотоапарат и снима онзи педал, за да шитне снимката я на „Инкуайърър“, я на „Риплис“.

— Тц — възрази Гручо, — дори „Инкуайърър“ няма да плати за снимка на мъртвец с такова нещо в задника, да знаеш.

— Е, вярно. Така и станало. Вини се опитал, ама… от редакцията се обадили на ченгетата. И те веднага се сетили кой може да е тарикатът със снимките, макар че Вини се обадил под чуждо име.

— А под чие име? — попита Уили.

— Твоето — обади се Томи Кю.

Избухна смях, а Уили се уплаши не на шега и се стресна, сякаш гемиите му потънаха, макар че майтапът бе повече от очевиден.

— Откъде да знам чие име, бе, Уили! Майната му на името! Кво те интересува! Значи това става няколко дни по-късно: ченгетата пристигат в апартамента на Вини да го питат за снимките. Обаче нашия го няма. И тогава едно от ченгетата подушва газ. Решават да проверят кво става вътре и му разбиват вратата. Строшават я значи и влизат, макар че после се оказва, че на ченгето погрешно му е миришело на газ. Грешки стават, знаеш.

Само че докато търсят откъде изтича газ, намират седемнайсет видеомагнетофона, девет телевизора и 28 надуваеми порнокукли, страшни били казват, мммм! Значи онази приказка за правия път била ала-бала! Във всеки случай Вини твърди, че каквото намерили, било от минали кражби и той си ги бил излежал. Щял да върне стоката по-късно. Сега са го обвинили пак за кражби с взлом и за притежание на снимки с неприлично съдържание. Вярно, неприлично… ха-ха-ха… мъртъв педал с онова в задника, ха-ха-ха!

Томи Кю заклати глава и дълго се смя на собствения си разказ. Изведнъж видя нещо зад мен, усмивката му замръзна и мигновено го задави силна кашлица. Извърнах глава и в полусенките зърнах Ейнджъл. Гъстата му и черна къдрава коса изскачаше изпод синята плетена шапка. По лицето му бе набола рядка брадица като на тринадесетгодишно момче. Над черна тенисфланелка носеше тъмносиньо яке от груба материя, а сините му джинси бяха напъхани в разкопчани боти.

Ейнджъл бе нисък, не повече от метър и шейсет и за незапознатия с фактите човек би било повече от странно, че би могъл да всее страх у Томи. Причини обаче имаше. Две. Първата, Ейнджъл бе много по-добър и агресивен боксьор от Вини Безносия и при желание би могъл да смели Томи на кайма. Защото Ейнджъл бе гей и за него майтапите на Томи бяха повече от обидни.

Втората, и вероятно далеч по-убедителна като причина за страха на Томи, бе, че Ейнджъл имаше приятел, известен само като Луис. Никой не знаеше какво точно работи и как се прехранва, както и Ейнджъл. И все пак бе публична тайна, че Ейнджъл, вече почти отказал се от активна работа и наближил четиридесетте, е един от най-добрите крадци в подземния свят. Както казват, способен да открадне дори и пъпа на президента. Ако му платят подходящ хонорар, разбира се.

Далеч по-малко се знаеше, че Луис, висок чернокож, известен с изящния си усет за качествени дрехи, е наемен убиец от най-добрите в професията. А може би най-добрият. Знаех, че почти се е отказал от този бизнес, до голяма степен поради връзката си с Ейнджъл. Бях подочул, че въпреки всичко поработвал от време на време, но избирал мишените по съвест. Тоест хора, наистина заслужаващи смърт.

Според един от слуховете в тази връзка Луис стоеше зад убийството на Гюнтер Блох миналата година в Чикаго. Блох бе германски компютърен специалист, много добър. Освен това бе и сериен насилник. Изнасилваше и мъчеше жертвите си — предимно съвсем млади жени, често момичета. Действаше в модните курорти на Югоизточна Азия, посещавани от множество красавици. Той и без това работеше в този район и печелеше много пари, така че не бе трудно да прикрива престъпленията си с огромни подкупи. Плащаше на свидетели, на сводници, на родители, на полицията, на политиците.

Накрая Блох попадна на неподкупен човек от горните ешелони на властта в една от държавите, където работеше. А току-що бе удушил единадесетгодишно момиченце и бе скрил трупа в една мина. Все пак успя да избяга от въпросната страна в САЩ. Луис бе получил, както разбрах впоследствие, писмено предложение, указания и чек. После се разбра, че Блох е бил удавен във ваната в апартамент на чикагски хотел за хиляда долара на нощ.

Или пък бе просто слух.

Каквато и да е истината по случая, Луис навсякъде го смятаха за „опасен човек“ и съответно всички се страхуваха от него. Е, значи можете да си представите какво му е било на Томи Кю, когато си е спомнил за банята и кончината на онзи изнасилвач.