Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

Дюпре почти се разсмя.

— Ами. Аз нищо не зная за онзи тип Байрън извън факта, че името му е като на прочутия поет, мамка му на…

Откъм варела долетя стържещ звук — кост се триеше в метал. Облечени в ръкавици ръце внимателно изтегляха голото тяло.

— Колко време можем да запазим тайната за този труп? — попитах Дюпре.

— Не много. Длъжни сме да уведомим ФБР, пресата няма начин да не подочуе… — безпомощно разпери ръце. — Ако предлагате просто да не се обаждам на федералните…

Все пак усетих го в погледа му, прочетох го и по лицето му: бе направил всичко възможно сегашното разкритие да се запази в максимална тайна. Присъстваха минимален брой полицаи, съдебният екип бе повикан незабавно.

Реших да го понатисна малко.

— Предлагам ви да не казвате абсолютно на никой. Ако го направите, убиецът отново ще ни прецака във всеки възможен ход. Ако ви притиснат и изпаднете в неудобно положение, ще шикалкавите — това е единствената стратегия за момента. Няма да споменавате за варела, ще усуквате за местонахождението, ще твърдите, че според вас сегашната находка едва ли има отношение към други случаи и прочие. Поне докато идентифицирате момичето.

— Да, ако изобщо я разпознаем — тъжно рече Тусан.

— Хайде де, какво си се размекнал? — солна му се Дюпре.

— Извинявай, шефе — побърза да каже Тусан.

— Прав е — рекох. — Може въобще да не я идентифицираме. Това е просто една възможност, с която трябва да сме наясно.

— Е, ако нашите ресурси не стигнат, щем не щем ще трябва да помолим ФБР — призна шерифът.

— Този последен мост ще го изгорим, когато стигнем до него — рекох аз. — Е, шерифе, казвайте! Как ще постъпим?

Той пристъпи от крак на крак, замълча и загаси фаса. Не го хвърли на земята, а се присегна през отворения прозорец на шерифската кола и го пусна в пепелника.

— Мога да си позволя 24 часа. Максимално — каза той. — После ще ни обвинят в несправяне със задълженията, некомпетентност или умишлено задържане на следствието, опит да му се попречи и какво ли още не. При това откъде да зная докъде ще стигнем междувременно, а? Макар че…

Погледна Тусан, сетне мен и добави:

— … може и въобще да не стигаме дотам.

— Ще ми кажете ли какво имате предвид или сам да се опитам да позная?

Отговори ми Тусан.

— Федералните смятат, че са открили Байрън. Вероятно ще го арестуват на разсъмване.

— Може би това ще ни помогне. Ние тук пък ще работим по нашите си следи — каза Дюпре. — В известен смисъл е като последен коз за нас. Все пак Бог знае…

Но аз вече не го слушах. Ще арестуват Байрън, но аз няма да съм там. Ако се опитам да се намеся, ще ме погне тумба луизиански ченгета — или ще ме качат на първия самолет, или ще ме набутат в някоя тясна килия.

Най-слабата линия на съпротивление в нашата игра бе екипът работници от драгата. Отведоха ги настрани, поднесоха им кафе и с Дюпре започнахме да ги обработваме. Бяхме толкова откровени с тях, колкото можехме да си позволим. Пуснахме им най-доброто — че поне един ден не бива да разказват за видяното на никого, защото в противен случай убиецът ще успее да се скрие и пак ще посегне на нечий живот. Това поне си беше вярно; откъснати от търсенето на Байрън, ние тук се опитваме да си гледаме работата по най-добрия възможен начин.

Работниците до един бяха местни хора. Повечето бяха женени, имаха деца. Обещаха да си траят, докато им се обадим и свалим ембаргото. Те видимо бяха добронамерени, но си знаех, че някои незабавно ще разкажат за видяното на съпругите или на приятелките си. Още щом се приберат у дома. И тогава вече новината ще се разпространи. Първият ми началник — сержант в участъка, обичаше да казва: „Човек, който твърди, че споделя с жена си всичко, е или глупак, или лъжец.“ За съжаление сержантът беше разведен.

Когато му се обадили за намерения труп, Дюпре си бил в офиса. Взел със себе си най-добрите си хора, на които има пълно доверие. Така или иначе, като добавим Тусан, моя милост и Рейчъл, екипа съдебна медицина и работниците — общо двадесет души бяха в течение на случилото се. Както се казва, деветнайсет души повече от идеалната бройка за запазване на тайната. Но нямаше как.

След предварителния оглед и направените снимки решиха да откарат тялото в частна клиника извън Лафайет. Съдебният лекар бе консултант там, разполагаше с всичко необходимо и се съгласи да започне да работи незабавно. Дюпре подготви официален полицейски доклад, както изисква законът, за намерено женско тяло с неопределена възраст, неизвестни причини за смъртта. За местонахождение даде друг район, на разстояние пет мили от истинското място. Постави дата, час и го зарови под куп бумаги на бюрото си.