Джон Коннолли - Всяко мъртво нещо

— Лош човек — повтори дядо и си допи кафето на един дъх. Сетне стана, а Док мигом се пробуди и също стана.

— Искаш ли заедно да разходим кучето?

Отказах. Той сви рамене и тръгна надолу по стълбите на верандата, след кучето, което веднага запраши по моравата отпред, като лаеше, скимтеше и се обръщаше да види дали господарят му идва.

Десет години след този случай Татенцето Хелмс почина от рак на стомаха. След смъртта му полицията изчисли, че пряко или непряко е замесен в повече от четиридесет убийства, някои от тях извършени доста далеч, чак във Флорида. На погребението му присъстваха шепа хора.

Отново си спомних за Татенцето Хелмс, когато с Рейчъл си тръгвахме от гробището в Метари. Не зная защо, може би заради тукашните убийства. Може би у Джо Боунс бях усетил нещо от вътрешната злост и вечно присъстващия притаен гняв на Хелмс. Омраза към околния свят, която извира от нещо дълбоко объркано и зло в самия него. И пак се замислих за дядо, за Хелмс и за получените уроци, чиято поука май все още не бях напълно проумял.

Пред външната ограда на гробището имаше голяма група полицаи от Ню Орлиънс. Те задържаха за разпит всички, които смятаха подходящи за свидетели, и разчистваха пътя за линейките с ранените. Бяха събрали тълпа хора, около която се въртяха телевизионни екипи от Дъбъл Ю Дъбъл Ю Ди Ел и Дъбъл Ю Ди Ес Ю и настойчиво искаха да интервюират оцелелите. Аз внимателно следях какво ще направи един от хората на Лайънъл Фонтено — същият, на когото бе поверил автомата. Сега той вървеше към оградата, ние дискретно го следвахме под известен ъгъл. Той, изглежда, знаеше нещо, което не ни бе известно. И наистина — след малко стигна до почти незабележима дупка в оградата, измъкна се през нея и затича към паркиран наблизо линкълн. Колата потегли, а ние с Рейчъл минахме през същата дупка и забързахме към моя автомобил. Вървяхме на запад, мълчахме. Боже! Как бях доволен, че се бях сетил да го оставя по-надалеч от другите коли. Сега успяхме да се измъкнем, без да привлечем вниманието на ченгетата.

— Как се случи всичко това? — попита ме тихо Рейчъл, когато наближихме града. — Къде беше полицията? Трябваше да има охрана… някой да спре цялото това кръвопролитие…

Тя замълча и не проговори повече чак до френския квартал. Бе кръстосала ръце на гърдите и упорито мълчеше, сякаш аз бях виновен. Реших да не я закачам.

Вариантите за случилото се бяха няколко. Например — някой от отговорните фактори просто се е издънил, като е изпратил недостатъчно на брой полицаи на гробищата с надеждата, че Джо Боунс няма да се осмели да нападне Лайънъл Фонтено на погребението на брат му пред десетки свидетели. Оръжието е било предварително поставено на определени места — късно предната нощ или рано тази сутрин, а районът не е бил претърсен от силите на реда. Друга възможност бе Лайънъл Фонтено да е настоявал полицията да не присъства на погребението; освен това — видимо да няма представители на медиите, за да не се превърне погребението в истински цирк. И трета възможност: Джо Боунс е подкупил или заплашил ченгетата на „Метари“ и те са се направили на три и половина, докато неговите хора са си вършили работата. Защо, не вярвате ли? Случва се, и то много често.

Стигнахме в хотела. Отведох Рейчъл в моята стая. Не исках да се върне направо при образите, които си бе накачила по стените. Тя тръгна направо към банята и затвори вратата след себе си. Чух шума на течаща вода — бе си пуснала душа. Остана там дълго време.

Излезе в един момент. Бе се завила в голяма хавлия — от гърдите до коленете, бършеше си косата с по-малка кърпа. Очите й бяха зачервени, погледна ме, брадичката й затрепери и тя захлипа отново. Прегърнах я, целунах я по косата, после по челото, по бузите, по устата. Устните й бяха топли и тя отвърна на целувката. Езикът й се стрелна помежду зъбите, докосна моя. Почувствах възбудата и се притиснах към нея, опитах се да свлека хавлията на земята. Пръстите й задърпаха панталоните ми, разпуснаха колана, потърсиха ципа. Тя го отвори и напъха ръката си вътре, хвана ме и ме стисна с пръсти. С другата ръка започна да разкопчава копчетата на ризата ми, целуваше ме по врата, усетих езика й по гърдите и зърната.

Изритах обувките и се наклоних неловко, като се опитвах да си сваля чорапите. Пустите чорапи, дявол да ги вземе! Тя се усмихна, когато едва не паднах, но успях да сваля левия чорап, а после вече бях върху нея, тя успя да свали панталоните и после гащетата ми.