Джон Коннолли - Ангелите на гнева

Момичето най-сетне си бе намерило другарче за игра.

Не знам дали всичко разказано тук е истина. Част от него преживях лично, друга част ми разказаха. А трета част може и да съм сънувал.

Научих някои подробности от Грейди Ветърс, когато дойде в съзнание. Заедно отидохме на свиждане на сестра му. Тя все още бе в дълбока кома. Коматозното й състояние, предизвикано от инжекцията, не се бе повлияло от коктейла от медикаменти, с които я лекуваха. В крайна сметка тя не се бе оказала толкова издръжлива, колкото брат си, поне физически: съчетана с ефекта от затрудненото й дишане поради позата, в която я бяха оставили на кушетката, инжекцията й бе нанесла хипоксемично мозъчно увреждане.

Мариел спеше и сякаш никога вече нямаше да се събуди.

Оставихме тялото на Джаки Гарнър в самолета, за да го предпазим от зверовете. По-късно горската полиция го намери и докара, за да могат майка му и приятелката му да го погребат. Телата на жената Дарина Флорес и мъжа, известен като Малфас, бяха закарани в Огъста за изследване. Какво е станало с тях след това, не ми е известно.

Лиат успя криво-ляво да измине разстоянието обратно с помощта на останалите от групата. Към края едва се крепеше в съзнание. Тя нито ме погледна, нито показа, че ме забелязва, докато й помагах. Бе изпратена да вземе този списък и се бе провалила. По тъмно стигнахме до пътя, от който бяхме поели пеш. Луис и Ейнджъл останаха с Лиат, докато аз докарам пикапа. Чак когато потеглихме, забелязах, че тотемът на Джаки, огърлицата от мечи нокти, която висеше на огледалото за обратно виждане, бе изчезнала и се зачудих кога Колекционера бе успял да я добави към съкровището си — преди да убие Джаки или след това?

Закарах Лиат в местния медицински център и им казах, че е паднала върху стрела. Очевидно дежурният лекар бе виждал и по-странни неща, защото не му мигна окото и той веднага уреди да я прехвърлят в Бангор. Обясних, че тя нито говори, нито чува, но може да чете по устните. После се обадих на Епстайн и му разказах по-голямата част от произтеклите събития. Когато ме попита дали списъкът е на сигурно място, аз казах да, но нищо повече.

Все пак това беше така, в известен смисъл.

Малко преди зазоряване се върнах с моята кола по черния път и поех през гората. Този път бях подготвен. Бях все още на две мили от падналия самолет, когато улових сигнала на проследяващото устройство по мобилния си телефон. На шест метра от самолета, в основата на един бор, намерих списъка. Не го бях хвърлил далече от самолета, но все пак достатъчно далече. Някакво дребно животинче вече беше разръфало пластмасовия плик, но съдържанието бе невредимо, а миниатюрното проследяващо устройство, което бях поставил вътре, мигаше в червено.

От момчето, което беше Брайтуел, нямаше и следа, но няколко дни по-късно, по време на продължаващото претърсване на района, докато полицията събираше и идентифицираше останките от хората, убити от Малфас, откриха една от обувките на момчето до кухия дънер на грамаден дъб и решиха, че момчето е било погубено от мечка.

Разказах на следователя повечето от нещата, които знаех за самолета, но аз съм добър в укриването на истини. Гордън Уолш бе един от полицаите, които ме разпитваха, макар северната част на щата да беше в неговата юрисдикция. Били го изпратили да наблюдава, обясни той, но не попитах кой го е изпратил. Разказах им, че Мариел Ветърс ме е наела да открия самолета, защото смятала, че мълчанието на баща й относно самолета може да е причинило излишна мъка на близките на жертвите от катастрофата, които вероятно все още търсели да узнаят нещо за съдбата на своите любими хора. Не споменах само за списъка и част от нещата, които знаех за Колекционера, макар да дадох подробно описание на полицията и им казах за връзката му с адвоката Елдрич. В крайна сметка не им дължах нищо. Разказах на полицията и за последното прегрешение на Джаки, което му бе коствало живота. Мъртвите не могат да бъдат оклеветени, а да лъжа само за да опазя репутацията на Джаки или да пощадя чувствата на неговите близки, щеше да ми донесе повече проблеми, отколкото истината.

Постепенно се оформи цял разказ, който бе ако не напълно задоволителен, бе поне правдоподобен. Колекционера бе дошъл да отмъсти за взрива, а жената и детето търсеха самолета поради някакви свои причини, вероятно свързани с мъжа на име Малфас, но може би и заради парите, които са смятали, че са скрити в самолета. Междувременно бяха започнали да идентифицират жертвите на Малфас. Двама мъже, впоследствие идентифицирани като Джо Дал и Рей Рей, бяха добавени към неговата сметка и аз не опровергах това тяхно убеждение. Органите на реда бяха твърде заети с други неща, за да разпитват за някои неизяснени подробности.