Джон Коннолли - Ангелите на гнева

— Пусни го — казах.

Бавно свалих кожената чанта от рамото си и я вдигнах, за да я види.

— Нали за това си дошъл? Нали това ти трябва?

Лиат поклати глава, умолявайки ме да не давам списъка на този човек, но той каза само:

— Това ли ми трябва? Ако е така, значи ми трябват и други неща.

Той погледна телата на Малфас и на жената с изгореното лице.

— Ти ли свърши това? — попита.

— Не, те самите. Малфас уби жената, а нейното момче уби Малфас за отмъщение.

— Момче?

— То има един мехур ето тук — посочих шията си със свободната ръка.

— Брайтуел — каза Колекционера. — Значи вярно било, че се е завърнал. Къде е?

— Избяга в гората. Тъкмо щяхме да тръгнем да го гоним, когато ти се появи.

— Трябва да се страхуваш от него. Вече си го убил веднъж. Тези неща не се прощават. Но за другите двама можете да не се тревожите. Те повече няма да се появят, може би никога.

— Защо?

— Един ангел може да умре само от ръцете на друг ангел. Край с тях. Никакво връщане, никакви нови форми. Пуф!

Претеглих наум думите му. Брайтуел вече бе намерил смъртта си от моята ръка и Брайтуел се бе завърнал. Ако това, което Колекционера казваше, бе вярно…

Но той ме изпревари в разсъжденията. Усмихна се и каза саркастично:

— Какво? Да не мислеше, че си паднал ангел, божествено създание, низвергнато за своята невярност? Ти си едно нищо: просто аномалия, вирус в организма. Скоро ще бъдеш заличен, като че никога не те е имало. Животът ти се измерва вече в минути — не часове и дни, не месеци и години. Ти си много близо до раздялата с живота, защото аз ще ти го отнема.

Видях как Луис и Ейнджъл се стегнаха, приготвяйки се за стрелба. В отговор Колекционера подръпна намотката и Джаки изкрещя от болка. От шията му потекоха вадички кръв.

— Не! — викнах. — Свалете оръжията си. Спрете!

Ейнджъл и Луис ме послушаха, но пръстите им останаха върху спусъците, а очите им — върху Колекционера.

— И защо трябва да умра — защото името ми е в списъка, който получи?

Този път Колекционера се изсмя с глас.

— Списъкът ли? Тези имена не означават нищо. Те са само примамка, пионки, които могат да бъдат пожертвани. Те знаеха, че онази жена Кели е разколебана. Знаеха, че ще ги предаде. Тя никога не е била допускана до големите им тайни, а всички имена, с които е разполагала, са били имената на онези, които тя самата е корумпирала. Брайтуел може да е добавил твоето име, когато пътищата ви са се пресекли, но други са се погрижили то да се озове в списъка на Барбара Кели. Надявали са се така да обърнат собствените ти приятели срещу теб и те да те изоставят или премахнат. Истинският списък, важният списък, е в ръцете ти. Той е по-стар и е творение на много ръце. Този списък притежава власт.

— Откъде знаеш всичко това?

— Измъкнах го с мъчения от жена на име Беки Фипс, преди да я убия. Беше много корава. До края се противеше да каже всичко.

— Кой е включил моето име в списъка?

— Фипс умря, преди да измъкна тази информация от нея, но каза за някакви Спонсори, богати и влиятелни мъже и жени, но един от тях бил по-важен от останалите. Проста човешка психология. Те знаели, че Кели се отмята, и запечатали името ти в мозъка й. Казали й, че това е важна информация от огромно значение за враговете им и тя решила да я използва точно както очаквали. Отдавна те наблюдават със същия интерес, с който те наблюдавах и аз, но в крайна сметка прагматизмът е надделял над любопитството относно твоята природа. Сега, също като мен, те, изглежда, искат да се отърват от теб. Така че ето моето предложение, пазарлъци няма да има: предай се и жената ще остане жива, както и двамата ти войнствени приятели. Един живот за няколко. Можеш да се считаш за мъченик на каузата си. В противен случай ще ви изловя и няма да спра, докато не убия и теб, и всичките твои близки.

Той отново затегна примката около врата на Джаки и дръпна така, че Джаки изпищя, докато нашийникът не задуши писъка му до ужасно хъхрене.

— Не отговори на въпроса ми. Защо ти и защо сега?

Колекционера заби дулото на револвера в черепа на Джаки.

— Не, сега е мой ред да задавам въпроси, а аз имам само един: защо го изпрати? Защо?

Нямах представа за какво говори и му го казах. Колекционера заби коляно в гърба на Джаки, който се изви назад.

— Този тук! — каза Колекционера. — Защо го изпрати при б… при Елдрич? За да унищожи архивите? За да го убие? За да убие мен? Защо? Искам да знам. Казвай!

Най-после разбрах.

— Бомбата ли? Нямам нищо общо с нея.