Джон Коннолли - Време на мъчения

Само майка му и баща му продължаваха да вярват в него — те и шепа приятели, но единствено родителите му бяха идвали редовно на свиждане. Майка му почина първа, баща му я последва шест месеца по-късно. Той помоли да го пуснат за погребенията, но и двата пъти му беше отказано, въпреки че след смъртта на баща му един състрадателен служител бе предложил да го закара от затвора до гробището и обратно. Разгневен, Героят стигна дотам да поиска заповед за временно освобождаване от Окръжния съд, но щатът също му отказа, позовавайки се на характера на престъпленията му, заради който продължаваше да представлява заплаха за обществото, както и на опасенията, че може да избяга поради високата си интелигентност и вероятността да разполага с укрити средства по сведения от бившата му съпруга. И така, майка му и баща му бяха положени в земята, без единственото им дете да може да ги оплаче, а след като те си отидоха, никой повече не го навести.

Родителите му бяха оставили малко пари, за което им беше признателен — беше разорен след развода, нищо че бившата му жена твърдеше обратното, макар да се бе добрала до част от наследството му. Средствата от покойните му родители може би биха стигнали, за да се премести в друг щат, където да не е регистриран сексуален престъпник със задължителна пробация и психотерапия. Бяха му връчили списък с условията за предсрочно освобождаване, които освен стандартните изисквания — да се въздържа от наркотици и злоупотреба с алкохол, да си намери работа, да изпълнява определената от съда пробация и да плаща наложените му такси — включваха и забрана за контакти с лица под осемнадесет години и използване на компютър с интернет връзка. Последното означаваше, че се налага да намери телефона на частния детектив по старомодния начин — от указателя. Купи си телефон с предплатена карта, а адвокатът му го регистрира онлайн.

Току-що бе излязъл от затвора, а вече усещаше колко трудно ще бъде да се пригоди към външния свят, който беше или твърде шумен, или твърде тих; или твърде подозрителен към присъствието му, или твърде нехаещ; или твърде произволен, или твърде регулиран. Имаше неща, които вече не разбираше, и други, които сякаш бяха изчезнали, докато е бил зад решетките. По-рано бе вечерял в заведение, но в началото не смееше да вземе приборите. За първи път от пет години виждаше пред себе си метални вилици и ножове и се боеше да ги използва. Чудеше се колко ли са бившите затворници, които извършват нови престъпления просто защото искат да се върнат в света, който познават.

Набра номера и зачака. Обаждането се пренасочи към гласова поща.

За миг гърлото му пресъхна. Прииска му се да затвори, без да каже и дума, но знаеше, че не му остава много време. Ако се окажеше прав, скоро щяха да го потърсят, защото единственото, което им оставаше, бе да отнемат живота му.

Ала още не го бяха пречупили напълно. Той бе оцелял въпреки всичко и щеше да разкаже историята си.

— Господин Паркър — подзе той, — казвам се Джеръм Бърнел…

Как се случи това ли? Как така Джеръм Бърнел, Низвергнатият идол, изгуби всичко?

Това започна много отдавна, когато Джеръм не беше никакъв герой и тази история дори не беше негова. Преди близо шест години, когато се препъна и се устреми стремглаво към падението.

Вече от час Кори измерваше мъжа с поглед. Биваше я за тази работа или поне така си мислеше: все пак беше натрупала достатъчно практика.

Непознатият беше облечен спретнато — риза, сако, панталони вместо джинси. Обувките му бяха чисти и лъснати. Не носеше халка, което беше проблем. Установила бе, че тези, които носят халка, се поддават по-лесно на натиск просто защото имаха какво да губят. От друга страна, вече пиеше трето питие, което беше плюс, а и бе забелязала как гледа някои от преминаващите момичета. Беше на пазара, дори още да не го съзнаваше.

Заведението не й допадаше особено. Като начало, музиката беше отвратителна — от онези привидно обични момчешки банди, забиващи фалшиво кънтри в Портланд, — и въпреки че беше нов, барът вече смърдеше на непочистена и мухлясала разлята бира, а по пода хрущяха фъстъци. От друга страна, понеже беше ново попълнение в редицата шумни барове в Стария град и редовните клиенти не й бяха познати, нито тя — на тях, това все пак беше девствена територия. И Кори, и другите почти бяха изчерпали гостоприемството на Портланд. Ако се задържеха още малко тук, рискуваха да привлекат внимание.