Джон Коннолли - Време на мъчения

Тя се поклащаше в такт с музиката, защото така изглеждаше по-пияна, отколкото реално беше. Пиеше бърбън, но наблягаше на леда и содата. Добрите бармани обикновено приемаха, че момичетата, които пият като нея, се стараят да бъдат предпазливи и откликваха на желанието им, но тукашният кретен вече й беше предложил едно за сметка на заведението, което тя отказа. Отначало той се престори на обиден, но после преструвката му стана реална и когато тя се опита да си поръча второ питие, не й обърна внимание. Кори не го направи на въпрос. Не искаше да му дава повод да я запомни.

Тя се настани на високия стол от дясната страна на мъжа и рече:

— Здрасти.

Той се обърна да я погледне. Очите му имаха малко различен цвят: едното беше яркосиньо, другото по-скоро зелено. За някои това би изглеждало странно, но тя го намираше за страшно привлекателно, още повече че мъжът беше слаб, без да бъде кльощав, и тъмнокос, без прошарени кичури, поне доколкото се виждаше. Отблизо обаче личеше, че е по-възрастен, отколкото й се бе сторило в началото — на трийсет и нещо.

— Видях, че ме зяпаш — отвърна той.

— Мислех, че не забелязваш.

— Трудно може да пропусне човек, когато хубаво момиче му хвърля такива погледи.

— Не се издаде.

— Сметнах, че сама ще дойдеш, когато решиш.

Мъжът каза всичко това, без да се усмихне нито веднъж. Думите звучаха закачливо, но маниерите му говореха за безразличие. Не беше арогантен. Просто коментираше, все едно си говореха за промяната във времето.

— Е, вече съм тук.

— Да, така е.

— Да те черпя едно?

— Не се ли очаква аз да ти предложа?

— Не знам. В двайсет и първи век сме.

— Така си е. Въпреки това смятам, че тази работа се прави по стария начин.

Кори се опита да не настръхне. Да не я взимаше за проститутка?

— Коя работа?

Той за първи път отмести поглед от нея.

— Просто разговор между мъж и момиче в бар: той черпи, двамата си говорят. Виждал съм как го правят хората.

Кори отново изпита особено чувство на съмнение за този човек. Може би сбърка, като си набеляза него. За да проработи това тяхното нещо, бе нужна похот и загуба на задръжки. Този тип изглеждаше твърде овладян.

После обаче мъжът отпусна ръка до бедрото си и мимоходом докосна крака й. Тя леко се притисна в нея. След миг усети как той плъзга ръка върху джинсите й. Не, все пак не се беше объркала.

— Как се казваш? — попита тя.

— Хенри.

Не че наистина беше така.

— Като краля.

— Кой от всичките?

— Все едно.

— Да, като един от кралете.

— Аз съм Лиза — отвърна тя, въпреки че той не беше попитал. Не че и нейното име беше това.

— Здрасти, Лиз.

— Здрасти, Хенри.

— Какво да те черпя?

— Бърбън с кола. И по-полека с леда.

— А с колата?

Тя отпи от сламката, обирайки воднистите остатъци на дъното на чашата, която беше близала толкова внимателно до момента.

— И с нея полека.

Музиката гърмеше все по-силно. В заведението не се танцуваше, но двамата някак си се озоваха долепени един до друг и на Кори й се струваше, че усеща втвърденото му тяло до своето. Беше й казал, че не е местен, за което тя сама можеше да се досети по начина, по който се открояваше сред околните. Когато тя го притисна, той каза само „на юг оттук“, което не беше кой знае какво. Като се има предвид, че се намираха почти до границата с Канада, много места бяха на юг. Кори обаче беше свикнала с уклончивостта, макар тя да беше по-типична за женените. Хенри каза, че не е женен, но много от тях твърдяха същото. По-откровените често потвърждаваха семейното си положение с неласкави описания на съпругите си или просто признаваха, че са нещастни. Някои бяха искрено тъжни и самотни, впримчени в капана на връзките си заради деца, работа, ипотека или просто защото не вярваха, че някоя друга би ги взела. За тези винаги й ставаше жал по-късно.

Що се отнася до Хенри, на безименния му пръст не се виждаше следа от халка — малката светла, издайническа ивица, намекваща за изоставения някъде символ. Лесно щеше да се забележи, защото имаше ръце на човек, прекарващ много време навън. Каза й, че е тук по работа. Каква работа? Придобиване на акции. Кори не знаеше какво значи това, а Хенри нямаше желание да й разказва. Тя беше достатъчно умна да предположи, че на едно или друго ниво всеки се занимава с придобиване на акции. Само имената на заниманията се различаваха.

— Харесваш ми, Хенри. Предпочитам малко по-възрастни мъже.

— И защо така?

— Те знаят какво искат. И са по-мили от младите.