Джон Коннолли - Време на мъчения

— Какво очакваше да направя, да си сложа чантичката на стола ли? Но може да се опитам да ти поръчам питие, след като най-после благоволи да дойдеш.

— Лош ден.

— Помниш ли кога за последно си имал хубав?

— Всъщност не. Джин с тоник. „Хендрикс“, ако имат.

Холт извика поръчката; барманът попита иска ли краставичка. Рос отказа. Помисли си, че джинът и така достатъчно прилича на салата.

— Щяха да дадат масата ни на други — рече Холт.

— Каза ли им кои сме?

— Реших, че дискретността ще свърши повече работа. Това и десет кинта.

Хендриксът пристигна. Холт се изправи, докато Рос отпиваше първата си глътка. Хостесата се появи и ги заведе до една маса в дъното. Въпреки шума на бара и заплахата, че ще останат на сухо, те успяха да се настанят до прозореца, при това без съседи по маса, поне за момента.

— Не знам защо продължавам да гледам менюто — отбеляза Холт. — Винаги поръчвам едно и също.

— Което е…?

— Пържено пиле. Със сос, ако имат. Но обикновено и пилето ми стига.

Рос не си падаше особено по пилешко. Предпочиташе червено месо, въпреки настойчивата съпротива на лекаря си. Не че д-р Махаджан би приел пърженото пилешко без гримаса, но Рос така или иначе не възнамеряваше да му изпраща снимки на чинията си. Сервитьорът дойде да вземе поръчката им. Рос избра свински гърди с пържени картофи. Докторът просто щеше да вдигне дозата на лекарството за холестерола. Междувременно Холт си поръча пърженото пиле със зелева салата.

— Видях бележката за Ормсби — каза Холт, когато сервитьорът се отдалечи.

— Отказа адвокат. Прочетоха му правата. Всичко е чисто.

— След като замазаха подробностите как са го докопали Паркър и приятелчетата му.

— Чисто е относителна дума, но внимаваме.

— Щом казваш.

Холт допи блъди мерито и поръча чаша вино. Рос остана с джина си. Съжали, че не е поискал голям и с по-малко тоник. Вече месеци наред успяваше да покрива договорката си с Паркър, но знаеше, че това няма да трае вечно. Престъпленията на Ормсби бяха твърде тежки и жестоки, за да останат детайлите неразгледани от федералните, а Холт не беше глупак. Все още не беше широко известно, че Паркър е нает от федералните, които му осигуряват степен на защита, покриваща и приятелите му, и двамата от които бяха престъпници — единият професионален убиец, макар полубивш, или поне така се надяваше Рос. Имаше нужда от подкрепата на Холт, пред когото отговаряше поне формално, за този странен и рискован по всички критерии подход.

— Как обоснова парите, за да платиш на Паркър? — попита Холт.

— Хартия за факса и ленти за пишещите машини. Обичам да разглеждам административния бюджет като фонд за харчене по собствено усмотрение.

— Че ние използваме ли още пишещи машини?

— Ако някой пита, ще кажа, че на тях печатаме чувствителни документи.

— А факс?

— Войната с терора има много лица.

Холт кимна.

— Бог да благослови неразрешимите конфликти.

Виното му пристигна, но той не го докосна.

— Колко дълго си мислеше, че сделката с Паркър ще остане незабелязана?

— Не толкова, колкото всъщност остана.

— Част от мен предпочита още да не знаех. Защо се е съгласил?

— Не се е съгласявал. Сам ни потърси. Той го предложи.

— Защо все пак?

— Мисля… — подзе Рос, докато Холт внимателно отпиваше от виното си, — че възнамерява да бъде по-инициативен в разследванията си.

Холт едва не се задави с шардонето.

— По-инициативен? За бога, той сере трупове! И ти си ни включил в неговия кръстоносен поход?

— Реших, че това ще ни позволи да пренасочим енергията му, когато ситуацията го изисква.

— Сериозно? Мислиш, че можеш да го контролираш?

— Той е вързан козел. На дълга верига, признавам, но все пак вързан.

Холт го изгледа скептично.

— Толкова ли му трябват пари?

— Влизат му в работа. Честно казано, още не съм сигурен защо го прави.

— А двамата лунатици с него?

— Ако не друго, мангизите покриват сметките им в бара. А единият, Ейнджъл, ми праща писма.

Рос не можеше да се насили да погледне Холт в очите. Проклетият Ейнджъл…

— Какви писма?

— Убеден е, че федералните агенти получават ключове за тоалетни с ограничен достъп. И той иска такъв.

Настъпи мълчание, което говореше повече от всякакви думи.

— Тоалетни.

— Да. Специални. На гарите и летищата. И музеите.

— Божичко.

Холт рискува да отпие за втори път от виното си с надеждата да не се задави от някоя следваща новина. Този път успя.