Майкл Ридпат - 66 градуса северна ширина

Но вече беше късно.

Или не беше? Магнъс не искаше тя да заминава. Да, тя си решаваше какво да прави с живота си. Да, Германия щеше да е златна възможност за нея. Може би наистина има нужда да се откъсне от него и от Исландия, но той не иска да се разделят.

Взе телефона, избра номера й и зачака.

Тя не отговори. Сигурно виждаше номера му на екрана си, но е решила да не му вдигне.

Включи се гласовата й поща. Приятно бе да чуе гласа й. Дълго мълча след сигнала и накрая просто затвори.

Склоновете на Бярнархьофн приближаваха. Както и полето на Берсерките. Магнъс усети как главата му се завърта. Проклетото сътресение!

Отби отстрани на пътя и излезе от колата. Изправи се и вдиша дълбоко. Свежият въздух в Исландия е наистина свеж. Вятърът напълни дробовете му с кислород и погъделичка бледите му страни.

След няколко минути се почувства много по-добре. Когато се качи в колата, забеляза на задната седалка доклада на патолога от случая с Бенедикт Йоханесон.

Остави вратата отворена и започна да го прелиства. Едва ли щеше да попадне на нещо ново, но пък трябва да провери.

Не се знае.

И наистина, на първата страница, в графа „Причина за смъртта“, Магнъс забеляза нещо, което имаше значение само и единствено за него.

Бенедикт бил намушкан веднъж в гърба и два пъти в гърдите. Убиецът бил десничар.

В един юлски ден преди единайсет години бащата на Магнъс бе отворил вратата на вилата, която наемаше за лятото в Дъксбъри. Поканил някого вътре. Обърнал се с гръб към него и бил намушкан в гърба, а после и два пъти в гърдите. Така бе умрял. Убиецът бил десничар.

Един и същ начин на действие. И без съмнение един и същ убиец.

Магнъс винаги се бе чудел как престъпниците имат предпочитан метод на действие, независимо дали са дребни автоджамбази или подли серийни убийци. Явно има нещо в рутината, в това да правиш нещо по един и същ начин, което им помага да се справят в тези моменти на крайно напрежение.

Представи си как убиецът звъни на вратата в Дъксбъри, сложил ръкавици, как поздравява баща му и влиза в къщата. Може би от самото начало е решил да изчака баща му да се обърне с гръб, както бе направил Бенедикт десет години по-рано. Тогава го е намушкал веднъж и го е довършил с още два удара в сърцето. Този метод се е доказал преди това. И пак щеше да подейства.

Магнъс се сещаше само за един човек, който познава и Рагнар, и Бенедикт.

Халгримур. Дядо му. Тъст на Рагнар и приятел на Бенедикт от детинство. Човекът, който живееше във фермата, срещу която Магнъс стоеше в момента.

Магнъс знаеше, че полицейското разследване не бе стигнало до дядо му. А и защо да го разпитват? Бенедикт се бе преселил в Рейкявик години преди смъртта си.

Опита се да си спомни дали дядо му е десничар. Не можеше да си го представи как пише, но не бе забравил как удря. Старецът беше левичар, Магнъс бе почти сигурен. Но имаше един очевиден проблем. Имиграционните бяха потвърдили, че Халгримур не е влизал в САЩ през лятото на 1996-а. Нещо повече, Халгримур нямаше дори паспорт.

А къде е бил Халгримур на двайсет и осми декември, 1985-а, когато Бенедикт е убит?

Това беше втората Коледа на Магнъс в Бярнархьофн. Сиба и родителите й бяха дошли на гости от Канада, но Магнъс не помнеше какво е правил дядо му през целия месец.

Имаше известна закономерност. Семейна вражда, достойна за исландска сага, започнала със смъртта на Йоханес, бащата на Бенедикт, през трийсетте години, продължила с падането на Гунар от скалата през четирийсетте и с убийството на Бенедикт през осемдесетте. Възможно ли беше смъртта на Рагнар през деветдесетте да е част от същата поредица? Магнъс не можеше да си го представи. Засега.

Откъсна очи от доклада и се загледа над полето от лава към белите постройки във фермата и по-тъмния силует на църквата.

Ако ще остава в Исландия, какво ще прави с Бярнархьофн? Да продължи да избягва това място, или да се изправи лице в лице със спомените?

Обля го гневна вълна. Напрежението от предишните няколко дни изби на повърхността. Ингилейф, дядо му, преследването на убийците, намушкването на Бьорн, собственото му разминаване със смъртта…

Магнъс взе решение. Няма какво да му мисли, трябва да действа, докато още е под пара.

Натисна газта, засили се през полето от лава и отби към фермата.

Подмина падината, където бяха погребани двамата берсерки и след миг вече приближаваше добре познатите постройки във фермата. При други обстоятелства, това място би му се сторила красиво: големият склон с водопада, малката дървена църква, розовото отражение на слънцето в океана.