Майкл Ридпат - 66 градуса северна ширина

— Получи се съобщение от Ейнар. Една дума: „готов“.

— Благодаря — каза Магнъс. Излезе от патрулната. Мозъкът му препускаше. Значи Ейнар е готов. Готов за какво? Коя е следващата цел, по дяволите?

Чакай малко…

„Независими хора“. Единият от героите не се ли казваше Инголфур Арнарсон? Точно така!

Какъв беше той? Син на местния земевладелец, за когото работеше Бяртур. Нещо такова. Магнъс се напъна да си спомни. Момчето било кръстено на първия заселник от майка си — националистка и интелектуална снобка.

Синдри имаше предвид героя от романа на Лакснес, а не човека, който бе стъпил на брега преди хиляда години.

Добре, но за кой от Финансовите викинги става дума? Магнъс не си спомняше много за Инголфур Арнарсон, освен че бе забогатял.

Трябва бързо да разбере. Но кого да попита?

Ингилейф! Това бе една от любимите й книги.

Пое си дълбоко въздух и избра номера й. Тя вдигна веднага.

— Здравей, Магнус — гласът й бе безизразен. Не се радваше да го чуе.

— Инголфур Арнарсон — каза Магнъс. — Знам кой е. Героят от „Независими хора“, синът на земевладелеца.

— А, да — отвърна Ингилейф. — Звучи логично.

— Не си спомням книгата добре. Как можем да разберем кой бизнесмен се крие зад това име?

— Не съм сигурна, че става дума за бизнесмен — каза Ингилейф.

— А как иначе? Той е бил много богат, нали? Не си ли беше купил кола? Първата в целия район.

— Да, но е бил член на Кооперативното движение, така станал толкова влиятелен. Не е бил точно алчен капиталист. Всъщност, търговците не го обичали, защото ги оставил без работа. После заминал за Рейкявик — Ингилейф млъкна.

— Ингилейф?

— Божичко! Знам кой е човекът!

— Кой?

— В Рейкявик Инголфур Арнарсон станал директор на Националната банка, а после и премиер.

— Олафур Томасон! Исландският премиер до Тиганената революция, бившият лидер на Партията на независимостта, също и бивш шеф на Централната банка.

— Точно така! — каза Ингилейф. — Магнус…

— Да?

— Имаш ли минутка? Искам да ти кажа нещо. Мисля да замина за Хамбург. Точно щях да се обадя на Свала.

— Съжалявам, Ингилейф, но не мога да говоря в момента. Трябва да затварям.

За момент се почуди дали не сгреши, като я отряза така.

После се обади на Балдур.

Разказа му за опасенията си, че следващата цел е Олафур Томасон и че вероятно е заложена бомба.

— Сигурен ли си? — попита Балдур.

— Естествено, че не съм сигурен! Но му кажете да внимава. Той има ли полицейска защита?

— Имаше допреди два месеца, после я отменихме. Нали пестим средства…

— Е, ще трябва да я върнете още сега — каза Магнъс и затвори.

Стоеше сам на паркинга. Сградата на полицейското управление в Стикисхолмур бе по-голяма от тази в Грундарфиордур, както подобаваше на областен център. В бялото бетонно блокче се помещаваха полицията и областният съд.

Магнъс се поколеба, преди да влезе. Няма какво друго да направи, нали? Трябва да разчита на Балдур да предаде заръката му. Това може да отнеме няколко минути, дори и повече, ако бяха нужни нечии подписи, одобрения и други спънки. Може би пак ще решат, че Магнъс действа само по интуиция.

Магнъс се сети, че бившият исландски премиер живее в къща на брега на Тьорнин — езерото, пълно с птици, в центъра на Рейкявик. Ако Арни пътува от Селтярнарнес към полицейската централа, сигурно в момента е точно там.

Магнъс му се обади.

— Арни, къде те хващам?

— Точно при университета.

Той беше на няколкостотин метра от езерото.

— Добре. Слушай ме внимателно…

— Кажи.

— Знаеш ли къде живее Олафур Томасон?

— Да.

— Добре. Мисля, че той е следващата жертва. Вероятно е заложена бомба. Искам да отидеш у тях и да изкараш него и семейството му от къщата. Не му давай да пипа никакви пакети и кутии, и най-вече да не пали колата. Разбра ли?

— Магнъс, сигурен ли си? Той е важна клечка все пак.

— Затова и искат да го очистят.

— Отивам! — каза Арни.

Добро момче, помисли си Магнъс. Олафур имаше слава на сприхав човек, особено след като го изритаха от поста му, и нямаше да се зарадва, ако някакъв кльощав детектив започне да се разпорежда в дома му.

Какво да се прави?

Арни включи пак буркана, даде газ, прехвърча през кръговото пред университета и след по-малко от минута се носеше по пътя край езерото Тьорнин. Къщите по брега бяха едни от най-скъпите имоти в Рейкявик, а домът на Олафур се намираше в северния край, близо до кметството.

Докато приближаваше къщата, Арни видя познатата му висока, слаба фигура на бившия премиер. Стоеше до вратата на мерцедеса си и тръгна да се качва.