Майкл Ридпат - 66 градуса северна ширина

Въпреки че Исак се намираше в безизходица, поне не беше друсан или луд. И все пак, нищо не се знаеше.

След няколко секунди Исак щеше да стигне до Харпа. Магнъс прецени възможностите. Исак и Харпа бяха на шест-седем метра под него. А под тях имаше още десетина до дъното на пропастта.

Ако Магнъс се плъзне по скалата, може да завлече Исак със себе си чак до долу. Глупав ход. Магнъс сигурно щеше да си счупи някой крак, ако не и врата. А и Исак можеше да го намушка.

Но ако Исак стигне до Харпа, всичко може да се разреши без кръвопролитие.

Евентуално.

Исак бе на метър от Харпа. Тя нямаше накъде да избяга. Изпищя.

Мечка страх… Магнъс скочи.

Плъзна се по задник върху почти отвесната, гладка скала. Исак се извърна и замахна с ножа към него. Магнъс се завъртя. Острието го закачи по ръката, но той изрита Исак и двамата се затъркаляха надолу към дъното.

Магнъс си удари гърба, гърдите, а после и главата в един камък.

Всичко стана черно.

Нямаше представа колко време е бил в безсъзнание. Може би броени секунди, защото когато отвори очи, видя как Исак драпа към него, стиснал ножа. По едната му буза течеше кръв.

Магнъс се опита да се повдигне на лакът, но главата му бе замаяна. Тялото му получаваше смесени сигнали, обърканият му мозък не успя да се възползва от прилива на адреналин в организма му.

Исак стигна до него. Олюля се. Двама Исаковци.

Магнъс се опита да накара мозъка си да задвижи краката и ръцете му, но без успех.

Исак вдигна ножа. Магнъс не можеше дори да извика.

В този момент видя как един сив камък се стовари върху главата на Исак и младежът рухна.

Две Харпи влязоха в полезрението на Магнъс и бавно се събраха в една.

Най-накрая той успя да се надигне на лакти.

— Мерси — каза Магнъс.

— Какво да правя сега? — попита го Харпа, гледайки към тялото на Исак. Все още стискаше камък, малко по-голям от бейзболна топка, в завързаните си ръце.

— Ако мръдне, халосай го пак — каза й Магнъс.

— Да не съм го убила?

— Дано! — В този момент по пътя се зададе полицейска кола с включени сирени. — Махни им да ни видят.

Главата го болеше, а порязаното на ръката му смъдеше. Магнъс се бе облегнал на патрулната, спряна на пътя близо до прохода. С нея пристигнаха двама полицаи. Единият наглеждаше Исак, който още бе в несвяст, а другият се обаждаше за линейка в болницата в Стикисхолмур.

— Убила съм го, нали? — попита Харпа.

— Не, за съжаление — отвърна Магнъс. — Още диша.

— След Габриел Орн, не бих могла да живея с мисълта, че съм убила още някого.

— Харпа?

— Да?

— Един съвет. Отсега нататък не говори с никого, особено с полицаи, за случката с Габриел Орн. Не и без адвокат.

— Вече ми е все тая — каза Харпа. Наведе се и разтри коляното си. — Ама как боли!

— Послушай ме — каза Магнъс. — Заради Маркус.

Тя се усмихна.

— Добре. Мислех, че искаш да чуеш признания от мен.

— Да, но това беше преди да ми спасиш живота. Спокойно, ние ще разберем какво е станало. Просто не искам да те прецакат в съда.

Тя се усмихна.

— Благодаря ти. И благодаря, че дойде да ме спасиш.

Главата на Магнъс започваше да се избистря.

— Имаме много въпроси, но най-важният е дали са набелязали нова жертва.

— Да — каза Харпа.

— Знаеш ли кой е?

— Питах Бьорн, но не ми каза.

— Инголфур Арнарсон? Споменавал ли е това име?

— Първият заселник? Не. Каза, че имат още един съучастник — убиецът, но не знам кой е.

— Нищо ли не ти хрумва? Помисли!

— Не. Опитах се да разбера, но Бьорн не го издаде.

— А каза ли кога ще е покушението?

— Да… общо взето… — Харпа се намръщи в опит да си спомни думите на Бьорн. — Каза: „Може би следобед. По-вероятно довечера. А до утре сутрин — със сигурност“. Нещо такова. Ходеше до прохода да провери дали е получил съобщение от убиеца. В хижата няма обхват, затова. Намери ли го? Арестуван ли е?

Магнъс се сети, че Харпа не знае какво е станало с приятеля й. Трябваше да разбере. Нищо не пречеше и той да й каже.

— Намерих го, да. Исак го е намушкал с нож.

— Боже мой! — Харпа закри устата си с ръце. — Как е той?

— Беше доста зле, когато го оставих на брега и тръгнах след теб. Намушкан е в гърдите.

— Оставил си го!?

— Да. С един полицай, който щеше да повика линейка.

— Знаеш ли как е Бьорн?

Магнъс повдигна въпросително вежда към един от униформените, който говореше по радиостанцията.

— Сега ще питам — каза полицаят.

Полицаят се свърза с Пал. Магнъс щеше да помоли Харпа да се дръпне, но нямаше смисъл. Тя искаше да разбере.