Майкл Ридпат - 66 градуса северна ширина

— При теб ли е Бьорн Хелгасон? — попита полицаят.

— Да — чу се гласът на Пал по станцията. Магнъс разбра по тона му какво ще последва. — Умрял е на място.

Харпа ахна. Магнъс взе предавателя от полицая.

— Пал, Магнус съм. Успя ли да го разпиташ?

— Не. Загуби съзнание почти веднага.

— Мамка му! — Магнъс вече мислеше за следващата жертва. Инголфур Арнарсон, който и да беше той, скоро щеше да умре, освен ако не направят нещо. На Магнъс му хрумна една идея. — Пал?

— Да?

— Намери телефона на Бьорн. Провери на кого се е обаждал последно.

— Прието!

Магнъс се изправи и зачака отговор от Пал. Лицето на Харпа бе бледо, но очите й бяха сухи.

— Съжалявам! — каза й Магнъс.

— Засега съм добре — отвърна тя. — Сигурно скоро ще ме удари. В хижата си дадох сметка за злините на Бьорн. Той беше убиец. Сам се докара дотам.

Радиостанцията пропука в ръката му.

— Магнус?

— Да?

— Проверих последния избран номер. Намерих едно име.

— И то е?

— Ейнар.

Зад гърба на Магнъс, Харпа извика:

— Не! Не, не, не, не! — В гласа й имаше болка и отчаяние. — Не го слушай, Магнус! Той се е объркал!

Но Магнъс знаеше, че Пал не е сгрешил. Предполагаше, че и Харпа го знае.

Арни се връщаше към Рейкявик от Хафнарфиордур, където говори с родителите на Исак. Те също нямаха представа къде е синът им. Майка му бе усетила, че нещо не е наред, но Исак не бе обелил и дума за това.

Арни почти бе стигнал до полицейското управление на Хверфисгата, когато телефонът му иззвъня. Балдур.

— Арни, веднага тръгвай към Селтярнарнес. Знаем кой е убиецът. Бащата на Харпа — Ейнар.

— Разбрано!

— Не го арестувай, докато не дойде подкрепление.

— В какво е обвинен?

— В убийството на Оскар Гунарсон. С това ще започнем, после ще видим.

Време беше за буркана. Арни доста се забави, докато го закрепи на покрива на шкодата, но после тръгна и натисна газта докрай, докато минаваше, стиснал зъби, през тежкия трафик на Рейкявик. Изви рязко, за да избегне един моторист, когото не видя в насрещното. Погледна в огледалото — човекът не беше паднал.

Намали, когато стигна до отбивката за Бакавьор и добре че го направи, защото в същия момент забеляза как Ейнар слиза от колата си и влиза в къщата.

Арни паркира, а иззад завоя долетяха две патрулки, слава богу с изключени сирени. Арни им махна да спрат.

— Заподозреният влезе в къщата! Бързо!

— Момент — единият полицай говореше по радиостанцията. — Казаха да изчакаме подкрепления. Може да е въоръжен. Ще изпратят бригада „Викинг“.

Арни седна да чака в колата си на петдесетина метра от къщата на Ейнар. Наблюдаваше предната врата: няма как Ейнар да излезе, без Арни да го забележи. Патрулките се изтеглиха да дебнат задния вход.

Всички чакаха пристигането на бригада „Викинг“, отрядът на Рейкявик за спешно реагиране, включващ доброволци от полицията в столицата. Арни беше разочарован, че няма сам да извърши ареста, но поне щеше да види командосите в действие.

Телефонът му иззвъня. Беше Балдур.

— Арни, трябваш ми в участъка.

— Ама Ейнар…

— Бригада „Викинг“ ще го арестува, щом пристигнат. Ти ела тук. Трябва да разберем коя е следващата жертва. Роберт ще те замести.

Арни видя колегата си да пристига в служебната шкода. С нежелание обърна своята и се насочи обратно към участъка.

Почти бяха стигнали до Хелгафел, когато телефонът на Магнъс зазвъня. Балдур.

— Арни е видял Ейнар. Прибрал се е у тях.

— Арестувал ли го е?

— Извикахме бригада „Викинг“. Ейнар сигурно е въоръжен.

— Ей това е работа! — зарадва се Магнъс. — Да ми бяха помогнали и на мен!

— Нещо ново за следващата цел?

Магнъс погледна към жената до себе си. Тя гледаше през прозореца на колата към хълма Хелгафел, закрила уста с ръка. Лицето й бе застинало от мъка.

— Харпа не знае нищо. Исак е още в безсъзнание — Магнъс щеше да добави, че от Бьорн повече нищо няма да разберат, но реши да не го прави пред Харпа.

— Исак ще оживее ли?

— С черепните травми никога не се знае.

— Е, поне знаем къде е Ейнар. Едва ли ще навреди на някого, докато си е вкъщи, а щом се опита да излезе, ще го спипаме.

— Дано да няма и други съучастници — каза Магнъс.

— Мислиш ли, че има? — попита Балдур.

— Не знам, но трябва да сме готови за най-лошото. Обади се, когато арестувате Ейнар.

Магнъс се замисли. Ейнар ли беше стрелял по Оскар и Джулиън Листър? Или някой друг?

— Харпа?

— Да?