Майкл Ридпат - 66 градуса северна ширина

— По думите на Фрики, петимата са се срещнали на митинга през януари. Имам предвид Синдри, Бьорн, Харпа, Исак и Фрики. По това време никой никого не е познавал, но всички са били нахъсани срещу кризата и виновниците за нея. Напили се, Харпа подмамила бившия си приятел Габриел Орн навън, и го пребили до смърт. Вероятно е било нещастен случай, но не е сигурно. Решили да замаскират смъртта му като самоубийство и номерът минал.

Снори слушаше внимателно.

— След това, не знаем точно кога, част от тях са се събрали и решили да доведат нещата докрай. След първото убийство, те искали да убиват още, пак хора, които смятали за отговорни за кризата — Оскар Гунарсон и Джулиън Листър.

— Кой е бил замесен на този етап?

— От първоначалната група, може би само Бьорн, Синдри и Исак, който бил в Лондон. Но съм сигурен, че се е появил и нов участник. Човекът, който е дръпнал спусъка.

— И кой е той?

— Нямам представа. Предполагам, че е исландец, който не говори чужди езици, но не мога да съм сигурен. Исак говори английски, както и Бьорн, най-вероятно. Мисля, че те двамата са подготвили и двете покушения.

— Това ли са всички набелязани жертви?

— Мисля, че ще има още една… Един мой източник е говорил със Синдри…

— Под източник разбираш приятелката ти, нали? — засече го Снори. — Балдур ми каза.

— Да — призна Магнъс. — И двамата били пияни, но Синдри й дал да разбере, че ще имат още една цел — човек, когото той нарекъл Инголфур Арнарсон.

— Първият заселник?

— Според мен, някой от финансовите викинги.

— Да, логично.

— Дори да арестуваме Бьорн и Синдри, убиецът, който и да е той, ще остане на свобода, което значи, че викингите са в опасност.

— Мислиш, че трябва да ги предупредим ли?

— Да.

— Кои?

— Всичките. Или поне първенците.

Като си помисли за последствията от всичко това Снори въздъхна:

— Тези хора са терористи. Исландски терористи!

Магнъс си представи националния срам, който това щеше да причини в Исландия.

— Според мен, те са просто престъпници — каза той. — Група от трима или четирима, а не политическо движение. Тук става дума за откачалки, а не за терористи.

Снори му се усмихна вяло.

— Може би, но ако не внимаваме, това може да повлияе на преговорите за Айссейв.

— Не сме длъжни да сътрудничим с британците — намеси се прокурорът. — Можем да ги заставим да подадат официална молба за съдействие. И, разбира се, покушението над Листър е под френска юрисдикция.

— Трябва да си съдействаме — каза комисарят. — Магнус, остави политиката на мен, аз ще говоря с министъра. Засега помогни на Балдур да арестува заподозрените и разберете кой е съучастникът им, кой дърпа спусъка.

Телефонът на Снори иззвъня. Той вдигна. Беше секретарката му.

— Да, свържи ме — каза той. И превключи на английски. — Добро утро главен инспектор Уотс. С какво мога да ви бъда полезен?

Когато Магнъс се върна в отдел „Убийства“, Балдур бе събрал всички на съвещание. Магнъс влезе при тях и седна. Балдур отбеляза присъствието му, стрелвайки поглед към него.

— Арни, искам да арестуваш Харпа — нареди инспекторът. — Знаеш ли къде да я намериш?

— Предполагам, че ще е в пекарната или вкъщи. Имам и двата адреса.

— Вигдис, вземи двама униформени и арестувайте Синдри. Магнус, ти си във връзка с полицията в Грундарфиордур, нали?

Магнъс кимна.

— Кажи им веднага да арестуват Бьорн и да го докарат тук, в участъка.

— Имам отговор от авиокомпанията — обади се Арни.

— И?

— Бьорн е летял от Рейкявик за Амстердам в петък и се е върнал с вечерен полет в събота.

— Точно навреме, за да се върне до Грундарфиордур преди неделя, когато го видях там — каза Магнъс.

— И когато стреляха по Джулиън Листър — добави Балдур. — Изглежда наистина е подготвял терена за някой друг.

— Ами Исак? — попита Магнъс.

— Британците не го ли арестуват в момента?

— Сигурно. Да им се обадя ли да проверя?

Балдур помисли малко.

— Не, по-добре да остави всички комуникации с тях на Комисаря оттук нататък. Въпросът е деликатен.

Магнъс разбираше това.

— Хайде, действайте! — каза Балдур. — И когато ги съберем всичките тук, ще започнем с въпросите. Първият ще бъде кой е Инголфур Арнарсон.

— Трябва да предупредим финансовите викинги — каза Магнъс.

— Ще го обсъдя с Комисаря и Торкел — отвърна Балдур.

— Нещо против да разпитам Синдри? — попита Магнъс, след като другите излязоха.

— С това ще се заемем аз и Вигдис — отговори Балдур, — но искам ти да си на разположение.