Майкл Ридпат - 66 градуса северна ширина

— Телефонът на шефа ти скоро ще звънне — каза Шарън.

— Благодаря, Шарън.

Значи Бьорн е ходил в Нормандия. Най-вероятно през Амстердам. Там е наел или откраднал мотор или го е взел назаем. Намерил е пушка, отишъл е до Нормандия и я е заровил.

А Исак бе направил нещо подобно в Лондон. Бе разбрал адреса на Оскар и сигурно бе уредил мотора и оръжието.

Но за кого? Никой от двамата не бе стрелял по никого. Както и Синдри — той не бе мърдал от Исландия през цялото време. Имаше и друг съучастник. Някой, който може да стреля, не се страхува да убива, но и не е способен сам да си подготви терена. Може би не е пътувал достатъчно или пък не говори английски.

Кой може да бъде? Магнъс нямаше представа.

Все пак лесно можеше да провери дали Бьорн е летял до Амстердам предишната седмица.

Магнъс трябваше веднага да говори с Балдур.

Излезе от кафенето и се забърза към полицейския участък.

— Къде е Балдур? — попита той.

— При комисаря — отговори Вигдис. — Мисля, че и Торкел е с тях. Обсъждат дали да арестуват Бьорн и Синдри.

— Трябва да говоря с него.

— Не знам колко ще се забавят.

— Тогава ще ги прекъсна. Арни, провери дали Бьорн е бил на някой полет за Амстердам миналия четвъртък и петък, и дали се е прибрал в Рейкявик в събота.

— Какво става?

— Той е човекът, когото е видял фермерът в деня преди покушението над Листър. Той е холандецът. Само дето не е бил холандец, защото е имал исландски монети в джоба си. Вигдис, ела с мен. Ще имам нужда от помощта ти.

Магнъс забеляза една тънка папка върху бюрото си. Погледна я. Докладът на патолога за убийството на Бенедикт Йоханесон. Остави я на бюрото и излезе от стаята.

Кабинетът на комисаря бе само на двестатина метра, през една пряка, в модерна сграда с изглед към залива. Докато отиваха натам, Магнъс доразказа на Вигдис за разговора си с Шарън.

Точно пресичаха улицата, когато Магнъс усети вибрация в джоба си. Погледна телефона. Шарън Пайпър.

— Здрасти, Шарън.

— Работата става напечена. Току-що разговарях с един студент от Икономическата школа, колега на Исак. Миналото лято работел като научен асистент на един заместник-министър. Исак го питал дали знае къде летува Джулиън Листър. Въпросът му се сторил малко странен, но той все пак казал на Исак за вилата на Листър в Нормандия.

— Е, не! Ще арестувате ли Исак?

— Предполагам. Още не съм казала на СО-15, реших първо да те предупредя. Тук е пълна лудница. О, и най-накрая получихме отговор от французойката в Индия. Точно Исак е разпитвал за адреса на Оскар.

— Каква изненада! Благодаря ти, Шарън. Между другото, замислих се. Струва ми се, че Исак и Бьорн са подготвяли терена за някой друг. Човекът, който е дръпнал спусъка. Исак в Кенсингтън, а Бьорн — в Нормандия.

— Кой е този човек?

— Нямам представа, но се обзалагам, че е исландец и предполагам, че не знае английски.

— И това е нещо. Магнъс, трябва да затварям.

Магнъс прибра телефона и влетя в сградата, където бе кабинетът на комисаря. Самият кабинет се охраняваше от секретарка. Докато тя вдигне слушалката, за да каже, че Магнъс е дошъл, той мина покрай нея и нахлу, следван от Вигдис.

В кабинета имаше четири души — Балдур, Торкел, комисаря и посребрял мъж, когото Магнъс разпозна като прокурора — старшият юрист на полицията.

Снори Гудмундсон изгледа гневно Магнъс, когато той нахълта.

— Какво си въобразяваш, по дяволите!?

— Говорих с Лондон. Бьорн Хелгасон е бил идентифициран в Нормандия в деня преди покушението над Джулиън Листър. А Исак Самуелсон е питал едно момче, което работело в Британската хазна за ваканционните планове на министъра. Съжалявам, че ви прекъсвам, но исках да ви кажа това, преди британците или французите да ви се обадят.

Снори въздъхна. Замисли се за момент.

— Сигурни ли сме за Бьорн?

— Още не, но ще ни потвърдят, ако изпратим негова снимка.

— Защо си толкова убеден? — обади се Балдур.

Снори вдигна ръка, за да озапти инспектора.

— Това променя нещата. Балдур, искам незабавно да арестувате Бьорн и Синдри. Също и Харпа Ейнарсдотир.

— По какво обвинение?

— Убийството на Габриел Орн, засега — каза Снори. — Когато ги задържим, ще видим дали можем да ги уличим и в другите две престъпления. Искам да съм една стъпка напред, когато се обадят британците. Магнус, ти оставаш тук.

Балдур и Вигдис излязоха. Магнъс седна на мястото на инспектора. Торкел и прокурорът бяха наострили уши.

— Добре, Магнус, ако наистина има заговор за убийството на Оскар и Листър, и пак повтарям, ако, какви са подробностите?