Майкл Ридпат - 66 градуса северна ширина

Синдри наивно вярваше, че часът за революция е ударил. Щеше да се стигне и дотам, може би след няколко години, когато гражданското общество най-накрая се срине, смазано от противоречията на капитализма. И тогава Исак щеше да бъде готов. Дотогава щеше да е събрал елитен отряд революционери, истински авангард на пролетариата, който щеше да осигури по-добър живот за хора като Бьорн.

Щеше да се стигне до революция. Той беше млад, можеше да изчака търпеливо.

Всичко щеше да бъде наред, ако си затваряха устата. Синдри и Бьорн нямаше да се разприказват, но Харпа… Харпа щеше да пропее.

Трябва да действа внимателно. Убийството на Харпа ще предизвика ново разследване, а той ще е главният заподозрян. Не бива да оставя никакви улики в хондата. Смяташе да се отърве от тялото далеч от Грундарфиордур или другите места, където го бяха забелязали.

Не можеше да си осигури добро алиби, но бе прекарал миналата нощ в един малък къмпинг на югоизток от Рейкявик, където неслучайно се бе запознал със собственика. Бе станал рано тази сутрин и бе тръгнал в обратната посока, на север. След като се отърве от Харпа, ще прекоси цяла Исландия, без да спира за нощувка. Ако го видеха в някой къмпинг в Торсмьорк, далеч на изток от Рейкявик, на сутринта след убийството й, полицията може би ще повярва, че е бил там през цялото време.

Исак вярваше в собствената си интелигентност. Знаеше, че ще се оправи.

Вигдис погледна деветнайсетгодишния младеж, седнал срещу нея. Очите му бяха зачервени и изглеждаше много нещастен.

Но не проговори след нощта в ареста, което я учуди. Тя направи всичко възможно да изкопчи нещо от него, да го убеди, че ще му олекне, ако си признае, каквото му тежи. Спомена имената на Габриел Орн, Синдри, Бьорн и Харпа. Нищо.

Инголфур Арнарсон. Нищо.

Арни опита след нея. Драматичните му похвати, включващи крясъци към младежа и блъскане по масата, честно казано я накараха да се засрами. Вигдис и Фрики дори си размениха по една присмехулна полуусмивка, но за кратко. Надяваше се никой да не види видеоматериала от разпита. Няма съмнение — Арни просто гледа прекадено много телевизия.

На вратата се почука и в стаята влезе един униформен полицай.

— Вигдис? Търсят те.

Вигдис остави Арни да се пали и последва униформения в съседната стая. Там седеше чернокосо момиче на около двайсет години.

— Аз съм Магда, приятелката на Фрики — каза тя на английски.

Вигдис си спомни, че Арни бе споменал за нея, когато докара Фрики от къщата на майка му.

— Говориш ли исландски? — попита я Вигдис.

— Малко. Може ли да го видя?

— Боя се, че не. В момента го разпитваме във връзка с един много сериозен инцидент.

— Моля те! Само за пет минутки!

Вигдис поклати глава.

— Съжалявам! Но можеш да ми отговориш на един въпрос. Знаеш ли нещо за смъртта на Габриел Орн през януари тази година?

Магда поклати глава.

— По това време бях в Полша.

— А Фрики да ти е разказвал?

Магда се поколеба. В стаята за разпит се възцари мълчание. Вигдис чакаше. Почти можеше да види как колелцата се въртят в главата на Магда, докато тя се опитва да вземе решение.

— Да — каза накрая тя, — разказа ми, но най-добре да питаш направо него.

— Така е — съгласи се Вигдис, — но той нищо не казва.

— Остави ме да поговоря с него тогава — каза Магда. — Насаме.

Вигдис се замисли. По правило, свидетелите трябваше да се разпитват поотделно, за да изскочат различията между версиите им, без да могат да се наговорят. Но този случай бе различен. Вигдис кимна.

Десет минути по-късно Магда почука на вратата на стаята. Вигдис я отвори.

— Фрики ще говори — каза Магда.

Вигдис седеше на маса в дъното на кафенето на „Хверфисгата“, на няколко метра от полицейското управление. В такива моменти, извън участъка, Магнъс не можеше да повярва, че е исландка, а не американка. Тази хубава млада чернокожа жена по дънки и пуловер можеше спокойно да бъде детектив от бостънската полиция.

След срещата с Ингилейф, той тръгна да се шляе по улиците. Нямаше къде да иде — неудобно му беше да се върне в Полицейската школа, а и Балдур не би го приветствал в участъка. Мислите му скачаха от Ингилейф на случая с Оскар Гунарсон. И двата проблема го депресираха. Не можеше да измисли решение на нито един от тях.

Решението на Ингилейф му се струваше неизбежно. Случаят със смъртта на баща й през деветдесетте бе крайно болезнен за нея. Въпреки че именно това ги събра, Магнъс разбираше защо тя го свързва с него. Разбираше и защо иска да избяга и да започне отначало. Ингилейф постъпваше така, както смяташе за нужно.