Майкл Ридпат - 66 градуса северна ширина

Но Оскар бе различен случай. Въпреки че го отстраниха от разследването, Магнъс беше сигурен, че е прав.

А и не бе способен да остави работата недовършена.

Затова когато Вигдис му се обади, той веднага изтича до кафенето.

— Какво става? — попита той.

— Фрики проговори.

— Нощта в ареста свърши работа, а?

— По-скоро приятелката му. Тя го убеди.

— И?

— И ти се оказа прав. Смъртта на Габриел Орн не е била самоубийство.

— Кой го е убил? Бьорн ли?

— Може би Фрики. По-вероятно Харпа — Вигдис му предаде всичко, което Фрики й разказа за януарската нощ, за запоя в апартамента на Синдри, за това как Харпа се обадила на Габриел Орн да го примами навън и за плана как да се отърват от тялото, с който Фрики нямаше нищо общо.

— Пипнахме ги! — каза Магнъс победоносно. — А нещо за Оскар? И Листър?

— Фрики не знае нищо за тях — каза Вигдис. — Има само подозрения, както и ние, но без доказателства.

— Някаква представа кой може да е Инголфур Арнарсон?

— Никога не е чувал за него. Проверихме в телефонния указател. Има десетина души с това име. Роберт ги проверява в момента.

Роберт бе техен колега, детектив от отдел „Убийства“.

— Фрики виждал ли се е с някой от другите след смъртта на Габриел Орн?

— Само с Харпа. Срещнал я случайно в пекарната в „Селтярнарнес“. Разказал й теорията си, че Синдри и Бьорн може би са стреляли по Оскар и британския министър. Харпа не се изненадала.

— Значи и тя е замесена?

— Според Фрики, не. Както и според приятелката му, ако това е от значение.

— Сега вече ще ги арестувате ли?

— Балдур се колебае. В момента е в кабинета на Торкел да обсъдят въпроса.

— Но това е убийство! Ако не предумишлено, то поради небрежност. Балдур не може да го отрече.

— Да, разследването по случая с Габриел Орн ще бъде подновено, това е сигурно. Но въпросът е дали ти си прав за всичко, дали наистина той е свързан с убийството на Оскар.

— Няма как да го докажем без да ни потвърдят самоличността на Исак от Лондон, — каза Магнъс. — Но тези хора трябва да ги задържим веднага. Преди да убият още някого.

— Може би — отвърна Вигдис. — Виж, трябва да тръгвам. Ако решат да арестуват някого, трябва да съм на разположение.

— Да, разбира се — каза Магнъс. — Браво, Вигдис! И благодаря, че ме държиш в течение.

Магнъс допи кафето си, а Вигдис си тръгна, без да докосне своето. Той се усмихна доволно. Хубаво беше да се окажеш прав, няма съмнение. А и вече бе напълно убеден, че има връзка между групичката заподозрени и скорошните похищения.

Телефонът му иззвъня. Шарън Пайпър.

Магнъс вдигна.

— Здрасти, Шарън. Имаме ли потвърждение за Исак?

— Още не — каза Шарън. — Съпругът на свидетелката още не се е обаждал в офиса си.

— Защо не се свържете с индийската полиция? Важно е!

— Задръж малко, Магнъс. Имаме новини от Нормандия.

— Така ли?

— В селската пекарна на няколко километра от мястото, където стреляха по Листър, са обслужили един клиент сутринта преди похищението. Носел светлосиньо яке и карал мотор с холандски номера.

— Същият, когото е видял и фермерът?

— Явно.

— Дадоха ли по-подробно описание?

— Да. Интересното е каква монета е дал на продавачката. Първоначално помислила, че са двайсет цента, но после видяла, че греши.

— Исландски крони, познах ли?

— Да. Монета от петдесет.

— Стига бе! А какво е описанието?

— Хубав мъж. Черна коса, небръснат, сини очи, слаб, но жилав, на трийсет-трийсет и пет години. Сравнително висок, около метър и осемдесет и пет. Това е към шест фута и един инч.

— Знам, да.

— Не е бил Исак — каза Шарън. — Може ли да е приятелят на Харпа, Бьорн?

— Може — отвърна Магнъс. — Той отговаря на описанието.

— Добре. Ще кажа това на СО-15.

— Какво е това?

— Отрядът за борба с тероризма. Кошерът тук се разжужа. Мисля, че шефовете ти съвсем скоро ще получат обаждане от моите или от французите. Можеш ли да ми изпратиш снимка на Бьорн?

— Да, предполагам — Магнъс се замисли. — Аз официално съм отстранен от разследването и не съм в участъка. Но исландците ще го приемат много навътре. Нали знаеш какво става с трансграничното съдействие, когато нещата се обърнат на политика?

Година по-рано, в Бостън, Магнъс работи по един случай с канадски гражданин, живеещ в Монреал. Канадската полиция бе далеч по-неуслужлива от обикновено. В друг случай, канадците бяха направили изключение, което довело до арестуването на човек, заподозрян в терористични дейности, и изпращането му в затвора Гуантанамо. Оттогава всичко трябваше да минава по официални канали. Досадно, но Магнъс можеше да ги разбере.