Долорес Редондо - Зовът на костите

- Инспектор Саласар, бих искал да говоря с вас.

Амая го погледна почти без да го вижда, обзета от изтощение, което ставаше все по-видимо.

- Не сега, Монтес.

- Но защо не? Можем да отидем в бара, ако искате, и да поговорим малко.

- Не сега... - повтори тя, докато се навеждаше да вземе нещата си от седалката.

- Докога ще ме пращате за зелен хайвер?

- Поискайте среща - каза тя, без да го погледне.

- Не разбирам защо постъпвате така с мен... - възмути се Монтес.

Ириарте слезе от колата, заобиколи я и застана между двамата.

- Не сега, инспектор Монтес - отсече той, - не-се-га - повтори той напевно, сякаш говореше на малко дете.

Монтес отстъпи с неохота.

Амая тръгна към вратата и остави двамата мъже един срещу друг под дъжда.

Влезе вкъщи, влачейки крака. Чувстваше се болна физически и в противовес на влагата навън сухата и уханна топлина от камината предизвика у нея толкова силни тръпки, че тялото й видимо потрепери. Джеймс подаде детето на лелята, стреснат от вида й.

- Какво ти е? Болна ли си, Амая?

- Само уморена - отвърна тя и седна на стълбите да събуе калните ботуши.

Джеймс се наведе да я целуне и се отдръпна притеснен.

- Нищо подобно, имаш температура.

- Не - възрази Амая, осъзнавайки, че е прав; да, имаше температура.

- Върви да свалиш тия мокри дрехи и си вземи горещ душ - нареди лелята, докато слагаше бебето да легне в количката. - След десет минути ще се кача да те видя.

- Ибай - прошепна Амая, протягайки ръка към детето.

- Амая, по-добре е да не го пипаш сега, докато не разберем какво ти е, едва ли искаш да го заразиш

Джеймс й помогна да съблече дрехите си, залепнали за тялото от дъжда, и да се пъхне под душа. Щом усети горещата струя върху кожата си, Амая разбра какво става с нея. Тялото й реагираше, от няколко дни не кърмеше Ибай както трябва. Кожата на гърдите й беше напрегната, топла и много болезнена. Излезе от душа, глътна две противовъзпалителни и потърси в джоба си кутийката с две дози от ония хапчета, които щяха да сложат окончателно край на възможността да кърми сина си и които не бе пожелала да изпие преди няколко дни. Пъхна ги и двете в устата си и ги преглътна заедно със сълзите на провалена майка. Сломена и объркана, тя седна на леглото и не разбра дори, че заспива. Джеймс се върна с бутилката вода, която бе поискала, и като я видя така, заспала гола в пълно изтощение, се загледа в нея, питайки се дали завръщането в Бастан беше добра идея. Метна една завивка отгоре й, легна до нея и много внимателно прехвърли ръка през горещото й от треската тяло, чувствайки се като пътник, който се промъква на круизен кораб без билет.

Часовникът показваше четири и половина, когато Джеймс я събуди с дузина малки целувчици по главата. Тя се усмихна, щом усети аромата на кафето, което той както винаги й носеше в леглото.

- Събуди се, спяща красавице, вече нямаш температура. Как се чувстваш?

Амая се замисли. Усещаше устните си сухи и корави, а косата - залепнала за главата, сякаш беше още мокра, краката й още тръпнеха малко, но общо взето, се чувстваше добре. Благодари мислено за безпаметния сън, от който бе излязла без никакъв спомен, и се усмихна.

- Добре съм, вече ти казах, че е само умора.

Джеймс я погледна внимателно, но не каза нищо: знаеше, че не бива, тя мразеше да я моли да бъде по-внимателна, да си почива повече, да прекарва повече часове в сън. Той въздъхна търпеливо и й подаде кафето.

- Йонан се обади.

- Какво? Защо не ме събуди?

- Нали това правя? Каза, че ще звънне след десет минути.

Тя седна на леглото и се облегна на дървената табла, която се заби в плешките й въпреки вдигнатите възглавници. Пое чашата с кафе от ръцете на Джеймс и отпи една глътка, докато търсеше в телефона си номера на своя помощник.

- Шефке, давам ви докторката - каза веднага той.

- Инспектор Саласар, получихме съвпадение при косата и слюнката при мостри шест и единайсет на жандармерията. При номер шест съвпадението е сто процента, поради което мога да заявя, че косата и костта са принадлежали на едно и също лице. При мостра номер единайсет съвпадението показва, че костта и слюнката са принадлежали на две сестри или двама братя, предвид количеството общи алели. Дано съм ви помогнала - каза Такченко и без да чака отговор, предаде отново телефона на Йонан.

- Шефке, нали чухте, имаме съвпадение. Съдията вече се обажда на главния комисар да го информира. Аз се връщам в Памплона заедно с него. Предполагам, че като затвори, ще позвъни и на вас.