Мэтью Квирк: Директивата

Започнах да прелиствам документите. Купчината беше дебела и сложна като споразумение за сливане, но всъщност представляваше предбрачен договор, в случай че се опитам да отмъкна прекрасната Ани Кларк за милионите, които й се полагаха като единствена наследница на сър Лари.

— Това е правен документ — обади се вторият адвокат.

Благодаря. Кларк непрекъснато забравяше, че съм завършил право в Харвард. Оставих адвокатът да дърдори, прочетох договора и отбелязах няколко места в текста.

— Това е само чернова — добави той. — Отправна точка. Убеден съм, че можем да се споразумеем. Разбира се, имаш право да потърсиш съвет от друг адвокат. Имаш ли някакви проблеми?

Хвърлих книжата на масата.

— Всъщност имам.

Те се спогледаха. Ноздрите на първия адвокат леко се разшириха. Видях, че вълнението им нараства. За тези хора правните битки са нещо по-приятно от секса. Договорът, естествено, беше плесница за мен и бях сигурен, че Лари иска да се скараме. Нямаше обаче да му доставя това удоволствие.

— На страница деветнайсет има грешка. Вероятно сте мислили за Ню Йорк. Вирджиния се придържа към единния правен кодекс в семейното право — заявих. — Но това не е много важно.

— Чернова — изпелтечи адвокатът на сър Лорънс.

— Добре. Кой иска да бъде свидетел?

— Моля? — попита Кларк.

— Парите не ме интересуват, Лари. Ако този договор ще те разкара от пътя ми, ще го подпиша веднага. Устройва ме.

— Може да напишем друга чернова.

— Не е необходимо — настоях. — Вече го поправих. — Подписах се три пъти на последните страници, станах и му го подадох.

— Ако трябва да отидеш при нотариус, кажи ми — добавих. — Лека нощ.

Ако отърваването от този негодник ми струваше само няколко милиона и подписа ми, бях се измъкнал лесно. Излязох.

Върнах се в нашата хотелска стая и видях, че Ани седи в леглото и работи на лаптопа си.

— Как мина срещата с баща ми? — попита тя. — Виждам, че си оцелял. Маслинова клонка?

— Предбрачен договор.

— Какво? Той не е говорил с мен за това. Издебнал те е в засада?

— И с двама адвокати.

— О, Боже! Ти какво направи?

— Аз ли? Нищо. Подписах го. Ти решаваш, разбира се, но е добре и ти да го подпишеш. Така ще го разкараме от пътя си.

Не знам какво очакваше Ани. Че ще удуша баща й?

Тя остави лаптопа. Поклати глава. Беше ядосана.

— Ще отида при него и… — Отметна завивките.

— Не се тревожи за баща си, макар договорът да означава, че ако с теб се скараме, ти няма да можеш да вземеш джипа ми. — Въпросният джип беше двайсетгодишен „Чероки“ с избеляла боя и без амортисьори, от който все не можех да се реша да се отърва.

Дори грубото стряскане на Кларк не можа напълно да разсее приятната мъгла в главата ми след четирите ястия и половината бутилка бургундско вино „Шато л’Ермитаж“, което най-после успя да ме накара да разбера защо хората са толкова обсебени от виното.

Легнах до Ани.

— Ще ме обичаш ли, ако нямам нищо? — попитах.

— Що за въпрос? — съчувствено и малко обидено отвърна тя, но след миг омекна. — Стига, Майк. Разбира се, че ще те обичам — прошепна Ани в ухото ми и после ме целуна.

Нямам много добро мнение за комбинирането — кое с кое си отива и така нататък, но изпитвам силни чувства към една комбинация. Ако менюто тази вечер включваше проникване с взлом, бягство на живот и смърт от полицията или маниакално насилие, не можеш да сбъркаш със „Стийл Ризърв“ в кутия от седемстотин милилитра и бутилка „Олд Кроу“.

Тези две напитки се кандилкаха на седалката до мен в метрото, докато отивах в дома на брат ми. Определено не им беше мястото в голямата платнена торба на Ани с надпис „Спокойно сърце с йога“ и емблемата на мандала майка-земя. Не ги бях опитвал от години, въпреки че едно време те бяха задължителни за мен и за брат ми Джак. Изпиваш петдесет милилитра от бирата, наливаш същото количество бърбън, запушваш с палец отвора на кутията, обръщаш я веднъж и после отпиваш. Обикновено това се прави, докато шофираш (като държиш и въртиш волана с коляно), много често на път към предстоящо местопрестъпление. Бирата е с девет процента алкохолно съдържание, но има и нещо повече — особената алхимия на евтиния бърбън и привкуса на лекарство на силното светло пиво. Двете заедно се преглъщат като изгарящо разкаяние, за минути отмиват всеки възпиращ импулс в тялото ти и те правят превъзбуден обект на неизбежно разрушение, истинска тийнейджърска ръчна граната.