Мэтью Квирк - Директивата

Наблюдавах го как раздава картите, като взима две наведнъж и хвърля една. Всеки предполага, че ще пуснеш долната карта, но ти всъщност даваш горната с измамно завъртане на китката. Този тип не беше много добър, но тактиката беше убедителна, макар и лошо изпълнена.

Картите паднаха. Асото очевидно беше подгънато. Сложих двайсетте долара и после хлапакът изигра ролята си. Той беше подставен играч. Ако уцелиш правилната карта, задачата му беше незабавно да удвои залога, за да не спечелиш. Ако не познаеш, подставеният играч не се обажда и оставя дилъра да вземе парите ти. Играта е безнадеждна.

Залогът на подставения играч остана. Той загуби и дилърът обърна асото, на което бях заложил аз.

— Видя ли? Спечели — прошепна младата жена в ухото ми.

Извадих още няколко двайсетачки от портфейла си. Очите на дилъра светнаха. Около нас вече се бяха насъбрали доста хора. Вдясно от мен стояха няколко добре облечени мъже с атлетично телосложение, които предположих, че са в града за среща на някакво тайно братство. Вляво имаше възрастна китайка, която държеше голяма плетена найлонова пазарска чанта.

Тя се осмели да заложи и пусна десет долара в средата на импровизираната масичка. Може би подставеният играч, който изглеждаше малко бавен, не разбра какво става, защото забрави да удвои залога, и десетте долара на китайката останаха.

Това нямаше значение. Дилърът плъзна в дясната си ръка картата, която бях проследил и знаех, че е двойка, под печелившото й асо в средата, за да го обърне. Докато падаше, печелившото асо някак се превърна в губеща двойка. Дилърът ги беше разменил по време на обръщането. Ето защо, дори да имаш всичките пари на света, за да надхвърлиш залога на подставения играч, никога не можеш да спечелиш.

Знаех всичко необходимо, за да победя тези типове. Извадих всичките пари от джоба си, около деветстотин долара, без похарченото днес, и ги стиснах в шепата си. Обикновено държа много пари. Стар навик.

— Асото се изплаща, двойките губят. Тука има, тука няма. Парите са тук.

Дилърът раздаде картите и продължи да дърдори. Асото вече не беше прегънато. Не му трябваше, след като аз бях извадил парите си и вярвах напълно на хубавицата до мен. Проследих асото.

— Вляво — прошепна жената, вкопчила се в мен, насочвайки ме погрешно. Сложих десет долара в средата, където беше паднало асото. Нямаше да ме оставят да спечеля и затова подставеният играч заложи двайсет долара на картата вдясно. Всичко вървеше по плана. Удвоих залога и продължихме да се редуваме да наддаваме.

— Осемдесет, сто и шейсет, триста и двайсет…

— Шестстотин и четирийсет — обявих и сложих парите върху вестника до асото. Хубавото на такъв голям залог е, че когато го сложиш на масата, пачката е достатъчно голяма, за да закрие картите за част от секундата.

Подставеният играч погледна стъписано първо мен, а после пачката, където имаше може би шест двайсетачки. Облиза устни и се обърна за помощ към дилъра.

Наблюдавах ги как погледнаха парите. Дилърът се правеше на невъзмутим.

— Тузарят е алчен. Алчността е хубаво нещо! Залогът е шестстотин и четирийсет долара.

Той трябваше само да размени асото в средата, което аз бях избрал правилно, с едно от двойките отстрани, и всичките пари бяха негови. Трябваше да се престори, че е попритеснен, но всъщност целият сияеше. Поколебах се. Не очаквах с нетърпение да обясня на Ванеса и Ани, че ще ядем храна за вкъщи, защото са ме измамили на „Познай картата“.

Дилърът вдигна двойката вдясно и я използва, за да обърне асото, на което аз бях заложил парите си. Размени ги, докато го правеше, разбира се, и остави онова, което беше сигурен, че е губещата карта.

— Двойката губи — започна победоносно той, но после си направи труда да погледне картите, и установи, че асото пика му се блещи до моите шестстотин и четирийсет долара. Очите му се изцъклиха.

Зрителите, които не бяха наясно с измамата, се развикаха радостно. Единият мъж ме прегърна.

От години не се бях замесвал в измама с карти. И все пак не беше много трудно, особено с немарлив дилър като този, да разменя картите с безименния си пръст, докато слагах парите. Знаех какъв ще бъде следващият му ход, затова когато ги размени, той ми даде печелившата карта.

Бях спечелил честно и почтено. С измама.

— Ченгета — извика подставеният играч.

Трябваше да го очаквам. Ако играта стане неблагоприятна за тях или измамниците вземат достатъчно пари от жертвата, някой от шайката извиква: „Полиция“ и всички се разпръскват. Това е последният изход от кратката измама. Дори да спечели, мишената пак губи всичко. Мошениците хукнаха. С един замах дилърът прибра в джоба си парите и картите и се опита да побегне. Новите ми приятели, които имаха такъв вид, сякаш можеха да подпомогнат с мускули принципа на честната игра, препречиха пътя му. В резултат на това той трябваше да мине покрай мен. Удари ме в бъбреците и ме събори на земята. Кашоните от мляко се разпиляха.