Мэтью Квирк - Директивата

Не знаех къде отивам и скоро усетих, че завивам към мястото, където бях забелязал да играят на „Познай картата“. Изненадах се, когато видях, че измамата продължава, въпреки че се бяха преместили в другия край на улицата.

Мошеникът, който раздаваше картите, беше дълъг като върлина бял мъж и излъчваше отчаяние и сила. Носеше прекалено голяма за главата му бейзболна шапка на „Янките“, смъкната над очите му, а джинсите му висяха по средата на задника.

Вместо маса използваше три кашона от мляко, поставени един върху друг и застлани с вестник. Мъжът местеше картите и бърбореше:

— Двойките губят, асото се заплаща. Тука има, тука няма.

Той ме погледна, но се престори, че не ме забелязва, докато се приближавах. Леко повдигна вежди, показвайки на останалите от екипа, че играта продължава. Играчите бяха четирима.

Когато стигнах до тях, мъжът им направи едва забележим знак и те ми сториха място, за да застана по-близо. Картите летяха и парите сменяха притежателите си. Не че това имаше значение. Всичките работеха в един отбор и въртяха едни и същи пари. Така се действаше в „Познай картата“.

И затова беше глупаво да рискувам дори десет цента. Макар да знаех номерата им, трябваше да ги победя в собствената им нагласена игра.

Трябваше да се замисля какви ги върша, по дяволите, а после да отмина и да се върна в „Бергдорф“ при сребърните лъжици.

Аз обаче се включих в играта. Онзи, който даваше картите, започна да ме обработва:

— Залагай или си тръгвай. По-нататък по улицата дават „Цар Лъв“, ако искаш да зяпаш. Тук е само за играчи.

Не му обърнах внимание. Престорих се на уплашен и на дързък — типична мишена, която се прави на отворен. Боже, наистина приличах на такъв. През седмицата бях толкова зает с работа, че казах на Ани да ми вземе някакви дрехи за пътуването. Бях с пуловер с V-образно деколте, синьо сако, панталони от молескин и лодкарски обувки. Предполагам, че тя се е опитала да ме представи като яхтсмен за срещата ми с баба й. Имах вид на богат и глупав човек, който може да се раздели с част от парите си.

Членовете на екипа пристъпиха зад мен, подбутвайки ме по-близо до играта. Това се наричаше „затваряне на портите“ — част от зарибяването на мишената, първият етап на кратка измама. Играеше само една жена, която току-що беше спечелила два пъти подред. Залогът се беше вдигнал на четирийсет долара. След като дилърът раздадеше картите, играчът слагаше парите си пред картата, която предполагаше, че е асо пика. Някой можеше да увеличи залога, като удвои сумата върху друга карта. Най-високият залог оставяше само един играч и един залог на раздаване. И в това беше ключът на измамата.

— Той вече не приема залозите ми — прошепна ми жената. — Твърде добра съм. Досетих се.

Тя беше метър и шейсет, бледа, руса, градско същество с ожесточен поглед и тяло, което беше трудно да пренебрегнеш.

— Помогни ми — добави жената с многозначителен поглед, пъхна в ръката ми осемдесет долара в употребявани двайсетачки и се притисна до мен. — Сложи ги на картата вляво.

Някакъв хлапак с нездрав цвят на лицето и запушен нос хвърли четирийсет долара в средата. Взех парите от жената и ги сложих пред картата вляво. Дилърът погледна залога и явно се ядоса, а после обърна картата до залога ми, която се оказа асо пика, и ми даде сто и шейсет долара.

В измамата „Познай картата“ има класически роли. Привлекателната жена вляво от мен беше „помощният двигател“ и задачата й беше да ми внуши, че в залагането няма риск, да ме накара да повярвам, че е възможно да победя „банката“, и да ме убеди да заложа собствените си пари. Побутнах към нея парите, които току-що бях спечелил. Тя понечи да ги вземе, но дилърът я сграбчи за китката.

— Какво правиш, мамка му? — попита той. — Моят човек спечели. Късметът на начинаещия.

— Парите са нейни — рекох. — Заложих заради нея.

Той се извъртя към мен.

— Не ми пробутвай тези тъпотии от Уолстрийт. Искаш ли да играеш? Залогът се вдигна. Или ще похарчиш всичко за ново моряшко костюмче?

Скарай се на мишената. Това обикновено е финалната фаза на зарибяването. Бях обиден, ядосан и жаден за отмъщение — готов за обиране.

— Ъгълчето на асото е подгънато — прошепна в ухото ми жената. Сега вече се беше вкопчила в мен като момиче на Джеймс Бонд, напомпвайки самочувствието ми. Крайчецът на асото наистина беше подгънат, но един сръчен дилър можеше да го прегъва и разгъва, когато поиска. Това беше друг начин да ме привлече и да ме убеди, че не мога да загубя. Извадих портфейла си и измъкнах двайсетачка.