Мэтью Квирк - Директивата

— Да — отговори той, отстъпвайки назад, и погледна към ченгетата.

— Казвам се Майкъл Форд. Адвокат съм. И имам основания да мисля, че животът ти е в опасност. Съжалявам, че те изненадах така.

— За кого работиш?

— За никого. Наскоро научих нещо. Трябваше да те предупредя.

Сакс продължи да отстъпва.

— Виж, ако съдействаш на прокуратурата или дадеш информация сега, ще се изложиш на риск. Щом аз успях да разбера какво правиш, и те ще могат. Моля те, отдели ми пет минути от времето си.

— Заплашваш ли ме? — попита той.

— Точно обратното. Дошъл съм да ти помогна.

— Продължавай.

— Не тук. Не мога да ти обясня колко опасно е за нас да бъдем в тази сграда. Те имат информатори. Ако проговориш, ще разберат.

— И как разбра?

Пристъпих към него.

— Брат ми се опита да проговори и те разбраха. Гледах как хората, които стоят зад това, го пребиха, докато той изпадна в безсъзнание. Животът му е в опасност. Затова, моля те, изслушай ме.

Очите му не се откъсваха от военните полицаи, които стояха най-близо до нас. Повикаше ли ги, с мен беше свършено.

До вратите на съдебните зали стояха семейства със стъписани и обезпокоени изражения. Покрай нас минаваха десетки ищци, съдии и полицаи. Видях твърдите пластмасови столове, на които бях прекарал толкова много време. Забелязах една старица да чака и дете да люлее крака, твърде къси, за да стигнат до пода. През отворена врата видях съдия да заема мястото си. За миг отново преживях ареста си и съдебния процес преди десет години и си припомних как ме гледаше втренчено съдията и нощта, в която се разпадна животът ми.

Всеки момент очаквах да почувствам ръка на рамото си и белезници на китките.

— Имаш пет минути — каза Сакс.

Не можах да повярвам, че той се хвана.

— Ела с мен — рекох. — На някое публично място. Само не тук.

Сакс кимна.

Преди той да размисли, аз го изведох от Съдебната палата. Пресякохме Конститюшън Авеню и се приближихме до няколко дървета в парка в самия край на Националната алея. Застанахме срещу фонтаните пред Капитолия.

— Говори — каза Сакс.

Трябваше да примамя този човек в конспирация, за която не знаех почти нищо. Трябваше да проникна в мислите му и да разбера какви са мотивите му, за да го привлека. Джак ми беше казал какво е научил. Сакс беше типичен вашингтонски работохолик, толкова целеустремено съсредоточен да спасява света, че беше изгубил съпругата си. Бях прочел много от изказванията и анализите му, които бяха сухи и научни, но в неговото обкръжение минаваха за скандални — доводи за повишаване на изискванията за капитализацията на банките, обуздаване на пазара на дериватите и търговия със собствени капитали за инвестиционните фирми.

Джак ми разказа останалото. След развода, когато на Сакс му трябвали пари за издръжка на бившата му съпруга и децата, никоя банка не искала да го наеме на работа. Той изгорил всички мостове зад себе си, опитвайки се да постъпи правилно. Вратата била затръшната. Сакс играел ролята на скромен бюрократ, но не можел да понася да има съквартирант в апартамент в сутерен. Мислел, че като борави с милиарди в съкровищни бонове, ще може да управлява и собствените си пари на пазарите. Но не могъл. И оттам лесно станал плячка на Линч.

Какво ме подведе да си мисля, че мога да го убедя? Човекът беше дошъл във Вашингтон, опитвайки се да живее почтено и да прави добро сред привидно порядъчни хора, а после го бяха подмамили в престъпление, което не разбираше напълно, и беше уплашен до смърт.

Можех да му опиша накратко как стоят нещата.

— Хората, от които бягаш, имат източници навсякъде. — Бях чул това от брат си и сега беше в мой интерес да го повярвам. — Ако проговориш, те ще разберат и ще те спипат.

— Прокуратурата може да ме защити.

— За финансови престъпления? Мислиш ли, че имат необходимите ресурси? Това не са петте мафиотски фамилии. Ти контролираш банките. Знаеш как стават сделките между „белите якички“. След шест години онзи, който стои зад всичко това, евентуално може да получи глоба на стойност няколко процента от лихвата, която е натрупал от печалбата. Подписва споразумение с прокуратурата и всичко се забравя. Нима ще се криеш през цялото това време?

— Откъде знаеш всичко това?

— И аз съм скучен работохолик като теб. Брат ми е друга история. Той беше въвлечен, за да съдейства. Дойде при мен за помощ. Опитал се да отиде в полицията и хората, за които работел, разбрали. И сега ще го убият, ако…