Мэтью Квирк - Директивата

Отбягвах Блум на приемите и коктейлите, но не отстъпвах от искането си. Линч трябваше да отговаря за убийството на Сакс, иначе щях да завлека в калта всички. Тя ми каза, че се е погрижила.

Линч се пенсионира веднага след удара в Банката на Федералния резерв и се премести в Ню Мексико. Предполагаше се, че в Министерството на правосъдието се води разследване срещу него. Поразпитах тук-там и научих, че случаят му е „препратен във Флорида“. Бяха го възложили на агент или помощник държавен прокурор, който щеше да се пенсионира след една-две години. Сигурно му бяха казали нещо като: „Ето ти папката. Не се престаравай. Едно обаждане седмично и го записвай в папката. Ако някой пита нещо, кажи: „Не коментирам текущи разследвания.“ Това щеше да спечели време, докато всички забравеха какво се е случило.

Не се отказвах. И после Блум ми изпрати изрезка от вестник. Линч беше застрелян по време на обир в бензиностанция на ъгъла до дома си. Нямаше заподозрени, нито улики. Смъртта му беше много удобна за нея, но една жена веднъж ми каза, че има начини тези неща да се уредят от само себе си.

Не попитах нищо.

Това беше политика, ефикасното взаимодействие между власт и интереси, и нещо ужасяващо, когато го видиш отблизо.

Знаех, че в реалния свят може да почувстваш победата като поражение. Щях да направя онова, което винаги правех — да наведа глава и да се върна към дългите часове на усилена работа, вършейки добри дела, доколкото мога.

Всичко това щеше да стане по-късно. В онзи първи ден на свобода след удара и след разговора с Джак на кея в Александрия изпитвах единствено облекчение. Бях свършил работа, която отначало мислех за невъзможна. Бях оцелял, бях избегнал удара, който ми гласяха, и бях обърнал капана срещу Линч, Блум и Кларк. И се гордеех повече, отколкото исках да призная, че бях влязъл в пряк сблъсък с Джак и го бях надхитрил. Семейството ми беше в безопасност. Аз бях на свобода. Исках само да се върна към приятното, скучно работно ежедневие, да обсъждам тънкостите на счетоводството с моя съсед счетоводителя, да влача чувалите с боклук до контейнерите на тротоара и да прегръщам Ани на дивана, когато тя заспи, гледайки филм.

Но след като отпратих Джак, трябваше да свърша още нещо.

Карах бързо и стигнах там в десет часа вечерта. Обиколих покрай оградата до страничната порта близо до потока.

Резето не ми създаде проблеми. Бръкнах през решетките и го отключих отвътре. Собственикът вероятно не се тревожеше много, че вътре може да влязат хора, защото мястото беше смъртоносно за неканени гости.

Проправих си път през гората около имота и ги зачаках да връхлетят към мен. Те не издаваха звук. Трябваше да се надявам да видя блестящите им очи, преди да впият зъби в гърлото ми.

Този път обаче знаех една тайна. Минах покрай пристройките. Територията ми беше позната. Бях в откритите ливади, близо до басейните и тенискортовете. Не бях оглеждал умишлено имението, но старите навици умират трудно, затова в паметта си имах готова карта на охранителните светлини и детекторите за движение. Минах по заобиколен маршрут покрай клопките.

Първо чух задъханото дишане на кучетата и после — бързото топуркане на краката им по земята. Петдесет килограма гладки мускули и зъби се насочиха към мен. Очите им блестяха като монети в нощта.

— Седни! — заповядах.

Те седнаха веднага и ме зачакаха да се приближа, а после облизаха пръстите ми като домашни кучета. Продължих да вървя и те тръгнаха до мен в мълчалива глутница, докато се приближавах към къщата. В края на краищата денят, който бях прекарал с дресьора Юрген, не беше пълна загуба на време.

В огромната къща светеха само няколко прозореца. Видях, че вътре се движат хора, но не търсех тях. Сградата беше като крепост, пълна с аларми и обезопасена с ключалки „Медеко“ навсякъде. Нямах инструменти, но това нямаше значение. Бях вътрешен човек.

Заобиколих отзад и хвърлих няколко камъчета по един прозорец високо горе.

Лампата светна. Появи се тъмен силует.

— Ани — подвикнах.

Прозорецът беше затворен. Тя не ме чу. Намерих вътрешен ъгъл близо до СПА стаята. Стъпих на перваза на прозореца, хванах се за фенера и се изтеглих на покрива на първия етаж. Покатерих се по тухлите и капандурите и оттам беше лесно да се прехвърля на прозореца на Ани.

Почуках три пъти на стъклото.

— Аз съм, Майк.

Прозорецът се отвори. И моята невеста се показа, вдигнала бухалка за крикет над рамото си, готова да удари.