Мэтью Квирк - Директивата

— Чакай тук — казах на Ани. — Моля те. Недей да спориш. Само ще говоря с тях. Ако се случи нещо, бягай при агентите. Там ще бъдеш в безопасност.

— Добре — отговори тя.

Отворих вратата и влязох в гаража. Линч ме чакаше и насочи пистолета си веднага щом ме видя. Вдигнах ръце. Блум тръгна към мен, държейки пистолета до тялото си. Това не беше по техните правила на играта — аз да вляза при тях сам, незащитен.

— Искам да поговорим — рекох. — Имам предложение, което мисля, че ще ви хареса.

— Това не са преговори, Майк.

За да усмиря Блум, трябваше да убедя Лари Кларк да съдейства на властите. Можехме да надиграем неговите много лоши хора. Ако включех Блум и я оставех да си припише заслугата, че е разобличила клиентите на Кларк, щях да й дам достатъчно, за да ме остави на мира. Усетих, че в гърлото ми се надигат киселини, когато си помислих за компромиса, но това беше единственият начин да откупя безопасността си.

Планът звучеше много по-добре в главата ми пред входната врата, отколкото когато го изрекох на глас там, в гаража, изправен пред дулата на два пистолета и облян в пот.

— Чу ли новината? — попитах.

— Да.

— Тогава имаме да говорим за много неща.

— Ти съсипа позициите ни. Разби колата ми. Блъсна ме по склона. Не съм доволна. Линч е много недоволен.

— Всичките сме загазили — отвърнах. — Обадих се на Тайните служби. Те са тук. Кларк не може да ви плати. В момента е навън, при агентите, и трябва да ви кажа, че изглежда се е размекнал. Мисля, че ще сключи сделка. Първи ли искате да се измъкнете от бъркотията или последни?

В престъпленията, както и в политиката, основното правило е да предприемеш хода пръв, когато всички започнат да се предават един друг.

— Не се тревожа за това — отговори Блум. — Ти не можеш да ме унищожиш, Майк.

Замислих се за заинтересованите страни: ФБР, вашингтонската полиция, щатската полиция на Вирджиния, Тайните служби, Федералната полиция, Комисията по ценните книжа, Агенцията за борба с наркотиците, Главната прокуратура на Вашингтон и Главната прокуратура на Ню Йорк. Да не споменавам за Службата за външна дейност и хората от разузнаването, които биха се заинтересували от клиентите, които перат мръсни пари чрез фондовете на Лари. Това беше дълъг списък от много амбициозни хора, всичките готови да направят кариера със случай като този.

За Блум щеше да стане доста напечено. Тя знаеше играта, но това не беше по силите й. Ето защо трябваше да извърша кражбата, да хвана Блум и Кларк на местопрестъплението и да създам такава сложна бъркотия, че никой, дори Блум, да не може да я оправи.

— Не, вероятно няма да мога да те унищожа — отговорих. — Но нещата се развиха зле и мога поне да ти навредя сериозно. Това е дилемата на затворника. Или ще се държим добре, или всичките ще бъдем обесени. Ти поне най-после ще трябва да се откажеш от страничните си занимания, да станеш почтена, да се държиш възможно най-добре и да молиш за потупване по гърба всичките онези високомерни старци в управителния ти съвет.

Видях, че думите ми й въздействаха.

— Кажи ми какво искаш — рече тя.

Пристъпих по-близо до нея. Линч изрева да спра. Позволих му да ме претърси. Той се дръпна назад. Приближих се до Блум и зашепнах:

— Всичко се обърка. Знаеш ли кои са инвеститорите на Кларк? Защо той финансира тази откачена работа?

— Имам известна представа.

— Той ще изпее всичко на Тайните служби. Ще ти направя услуга. Да речем, че кражбата е била тайна операция и че ти си го разследвала. Преследвала си клиентите му и мръсните пари, които той е перял. Става дума за картели, чуждо разузнаване, Иран и кървави пари. За теб ще бъде страхотен успех. Ще те носят на рамене по Пенсилвания Авеню и отсега нататък всичко ще ти се разминава. Нуждаеш се от мен. Ще кажа каквото искаш да кажа. Стани посредник между Кларк и Федералните агенти. Ще бъдеш героиня. Не ми пука, стига да постигнем примирие и да оставиш на мира семейството ми.

Блум извърна леко глава и се замисли.

— Може да говорим — каза тя. — Да уголемим баницата.

Сложих ръка на рамото й и прошепнах в ухото й:

— При едно условие. И не подлежи на преговори. Линч ще поеме вината за убийството на Сакс.

— Тежко условие. — Блум забарабани с пръсти по колата, докато обмисляше предложението ми. — Харесва ми как разиграваш ситуацията, Майк. С много въображение. Виж какво ще ти кажа. Няма да те убия сега. Ще разузная как стоят нещата. Тук ли са Федералните агенти?

— Навън пред къщата. Пазят всички изходи.