Мэтью Квирк - Директивата

— Ани, кълна се пред теб, той лъже — отговори Кларк. — Погледни го, за Бога!

Пазачите се двоумяха. Нямаше да ме убият пред очите на Ани. Съмненията й бяха единственото нещо, което ме пазеше жив.

— Майк — каза тя, — хвърли пистолета.

— Точно така, скъпа — рече Кларк.

Дръпнах пръста си от спусъка и подадох пистолета. Баща й се ухили. Победата беше близо.

— Няма да го оставя — заяви Ани на Кларк.

— Моля те, Ани, послушай ме! — каза той, но в същия миг съобщиха новината по телевизията.

— Федералният комитет за операции на открития пазар обяви решението си. Въпреки нарастващото несъгласие в Управителния съвет Федералният резерв отново предприема мерки за стимулиране на икономиката…

Лорънс се приближи до телевизора.

— Не може да е така — каза той.

Ани се стъписа, като го видя, че изостави дъщеря си и въоръжен конфликт, за да провери акциите си.

Кларк смени канала на „Фокс Бизнес“.

— Днес на определено изпълнено с разногласия съвещания Комитетът реши да продължи досегашната политика…

— Комитетът реши притокът на пари да продължи — съобщиха и по Си Ен Би Си. — Скоро няма да врътнат кранчето.

— Разбрали са погрешно — заяви Лорънс.

Ани ме погледна.

— Казах ти, Ани — рекох.

Кларк изведнъж прозря реалността. Аз го бях победил.

— Ще те убия, да ти го начукам! — изрева той, връщайки се през фоайето. — Какво си направил?

В далечината видях черни джипове „Шевролет Събърбан“, които фучаха по пътя към къщата.

— Какво не е наред? — попитах. — Лош съвет?

— Какво става, Майк? — попита Ани.

— Защо не й кажеш? — обърнах се към баща й.

Лорънс пристъпи към мен със свити до тялото юмруци, готов да ме удари. Би си струвало да поема удара, за да покажа на Ани кой е истинският престъпник.

— Ани, трябва да тръгваш — казах. — Нещата може да загрубеят.

— Наблюдаваха те — продължи Кларк. — Не може да си я подменил.

Имах абсолютно доверие на Джак за нещо много важно — той беше съвършено ненадежден. Това беше ценно по свой начин, като човек, който винаги избира губещия отбор. Ако разчиташ на него в това отношение, непременно ще спечелиш.

Знаех, че Линч няма да ми позволи да свърша работата, без да изпрати свой човек да ме наблюдава и да се увери, че няма да ги прецакам. И този човек беше брат ми. Знаех, че Джак ще ме предаде, така както бях сигурен, че измамникът в играта „Познай картата“ в Ню Йорк ще подмени губещата карта, ако избера асото. Щом дадох на Джак листовете, които щяха да ми трябват, за да извърша подмяната, Линч и Блум можеха да си отдъхнат. Те ме държаха под око и бяха осуетили опита ми да върна удара в лицата им.

Но аз ги заблудих по отношение на предпазливостта, докато вършех работата. Винаги съм го правил. Имах две копия на фалшивите директиви. Скрих втория комплект в менюто от заведението за храна за вкъщи, докато хората на Линч ме претърсваха. Когато казах на Джак за подмяната, аз го измамих, за да прецакам Блум и Линч. След като той отказа да ми помогне да разменим директивите, те помислиха, че директивата, която е в мен, е истинската.

Това обаче беше фалшификат, който бях подменил. Пуснах в машината за унищожаване на хартия истинската директива и я замених с копие, в което пишеше, че Федералният резерв ще направи точно обратното на истинските планове. Кларк беше заложил сто процента погрешно.

— Всичко свърши — каза Лорънс и потърка врата си. — Мъртъв съм.

— За какво говориш, татко? — попита Ани.

— Нищо — отвърна той. — Всичко е наред.

Той обиколи в малък кръг, вперил очи в лентата със стойностите на акциите, която минаваше в долната част на екрана на телевизора. Кларк беше изключителен хищник. Живееше за такива рискове. Имаше волята да взима решения на момента, които можеха да го разорят или да му спечелят милиарди, и смелостта да удвои сумата, когато залозите му започваха да се обръщат срещу него и да отвърне на удара.

Лорънс огледа празното пространство на огромното фоайе, докато преценяваше какво да направи. Приближи се до тясна мраморна маса, взе шейсетсантиметрова бронзова скулптура на кон и я запокити към големия прозорец. На моравата се посипаха счупени стъкла.

Кларк сложи ръце на масата и наведе глава.

— Излез, Ани — каза той. — Остави ме насаме с него.

— Не, татко. Защо каза, че си мъртъв?

— Излез — повтори Лорънс.

Погледнах навън. Черните джипове бяха спрели в края на алеята за коли. Съдейки по антените, разбрах, че са правителствени. Тайните служби идваха за нас.