Мэтью Квирк - Директивата

— Добре. Ти винаги си постигал компромиси, нали?

Изпъшках.

— И винаги залагаш на сигурно — продължи той.

Вгледах се в изражението му.

— Избягал си с фалшивата директива? — попитах.

— Да. Разбира се. Колко пъти получаваш нещо сигурно?

— Тогава какво искаш, по дяволите?

— Ами… нещата не минаха много добре, както можеш да предположиш. И като имам предвид, че вината не е точно твоя, но… Все едно. Помислих си, че може да ми помогнеш да оправя нещата.

— Кои неща?

— Ами, взех малко назаем. На сигурно. А тези хора са сериозни, Майк. Знам, че искам много, но…

Поклатих глава. Бях на границата между справедливия гняв и възхищението от дързостта на този човек.

— Не ми искаш пари. Кажи ми, че не ми искаш пари.

— Не е задължително, но има…

— Престани.

— Но тези хора наистина са сериозни, Майк.

Тръгнах по кея. Половината дъски бяха изгнили. В края поскърцваше трийсетгодишна моторна лодка.

— Къде отиваш? — попита Джак.

Подпрях се с ръка на планшира и скочих в лодката.

— Съжалявам, Майк. Какво друго мога да кажа?

Извадих дъска вдясно от щурвала.

Джак се качи в лодката.

— Животът ти, Джак. Провалил си го. Започни наново.

— Разбирам, Майк. От мен зависи. Ще се оправя. Но не знам дали ще мога… — Гласът му потрепери, но той го овладя. — Може да ме хванат за удара в Банката. И онези, на които дължа парите. Нуждая се от помощ.

- Всичко, което ти дължа като брат, е изплатено напълно, при това многократно. Мога да ти дам само преднина. Ето ти ключа — отговорих и посочих контролните уреди до щурвала. — Запалваш двигателя, подаваш тяга и потегляш. Завий надясно към канала. Движи се вляво от зелените шамандури. В Норфък може да поемеш по канала покрай Атлантическия океан. Ще те отведе чак до Кий Уест, без да навлизаш в сини води, и оттам всичко зависи от теб. Не ми пука. Но цялата история може да не е благоприятна за теб, затова предлагам повече да не стъпваш в Съединените щати.

— Такъв съм си, Майк. Не мога да го превъзмогна. Хората не се променят. Щом си мошеник…

— От личен опит знам, че това са глупости. Братът, когото познавах, е мъртъв. Прав ти път. Обичам те, Джак. Още една дума, и ще те убия, но все още те обичам, Джак. Започни наново. Промени живота си.

Слязох от лодката.

Той ми подаде ножа, който ми беше взела Блум, ножа от Ню Йорк. Джак сигурно го беше откраднал от нея.

Поклатих глава, обърнах се и тръгнах по дъските.

Джак не каза нищо. Остави ме да тръгна.

Обърнах се чак след четиристотин метра, докато вървях покрай брега. Джак беше угасил сигналните светлини. Едва го виждах, докато лодката се плъзгаше по черната вода и изчезваше в далечината.

Очаквах, че спектакълът на вашингтонския скандал ще ме погълне напълно, че новинарските микробуси ще се тълпят пред дома ми, че ФБР ще се развихри, ще залови всяко корумпирано длъжностно лице, ще изземе всички твърди дискове и файлове от офисите на Блум и лека-полека ще стигне от главорезите и до поръчителите по високите места, които са й помогнали да се измъкне безнаказано. Представях си оставки и отхвърляне на обвиненията на пресконференции, фотографи, коленичили около подиума в Сената, когато разследването достигне кулминацията си, и публично порицание на извършителите, докато се раздава правосъдие.

Не се случи нищо подобно. Емили Блум се появи на следобедна конференция заедно с един помощник главен прокурор и агент на Тайните служби и тримата съобщиха за успеха си в един от най-големите случаи за пране на мръсни пари в историята на Министерството на правосъдието, ярък пример за ефективността и ефикасността на партньорството между частния и публичния сектор в правораздаването.

Това беше цената, която платих за моя живот и за живота на Ани и баща ми. Някак съумях да не повърна, докато гледах целия този цирк по телевизията. Месеци наред, докато наблюдавах развитието на историята и ставах свидетел как Блум разпръсва магията си, докато маневрира покрай истината, аз не можах да се отърся от чувството за нечистоплътност, което сякаш беше полепнало като олио по кожата ми.

Разбира се, имаше въпроси, слухове и подмятания за по-дълбоки тайни, но наближаваше сезонът на изборите. Имаше по-важни новини, например, че е умряло кучето на президента. Обичайната вманиаченост по политическата тактика, напереността и победата изпълваха вестниците. Пресата продължаваше напред.

Кларк беше осъден на две години затвор и доброто му име беше опетнено. Не знаех как можеш да заложиш абсолютно погрешно на пазарите и пак да бъдеш обвинен в търговия с вътрешна информация. Това не говореше добре за уменията му на инвеститор, но като имах предвид всичко, което знаех за Уолстрийт, предположих, че ще минат най-малко шест години, докато хората отново започнат да му доверяват парите си.