Ерик Стори - Дадена дума

Промъкнах се до шофьорската врата, видях, че е отключена, и я отворих. После дръпнах ръчката на капака. Заобиколих отпред, като внимавах да не се надигам много-много, и вдигнах капака. Не разбирам от коли, освен че съм повредил няколко, но ми отне по-малко от минута да издърпам кабелите на свещите и да отскубна бушоните и релетата от кутията на електронния блок.

След като затворих капака, се върнах до шофьорската врата и се вмъкнах вътре. Потърсих автомат или друго оръжие, каквото и да било, за да го използвам в къщата. Колата беше чиста. Не открих никакви оръжия.

Излязох, затворих вратата и се ослушах. Отново не се чуха изстрели. Всъщност не чувах нищо освен ритмичното ромолене на дъжда. Когато успокоих дишането си, зарязах джипа и хукнах към къщата.

Дъждовните капки станаха два пъти по-едри, а на изток проблеснаха светкавици. Първият оглушителен гръм тресна точно когато завивах зад ъгъла и се оглеждах за охранителя. Беше с гръб към мен, на петнайсетина метра може би, и се взираше в тъмнината под дърветата. Вероятно бе забелязал отъпканата трева по местата, където предишния ден бях видял няколко елена. Ако беше наистина добър, щеше да открие и следите, които бях оставил, докато заобикалях къщата.

От небето се спусна ослепителна синьо-бяла светкавица и удари върха на хребета на километър-два от нас.

Точно това ми трябваше.

Вдигнах пистолета, опрях ръце на стената и започнах да броя. Когато стигнах до пет, натиснах спусъка. Изстрелът отекна едновременно с тътена на гръмотевицата и охранителят падна на земята.

Искаше ми се да хукна към него и да взема автомата, резервните пълнители и елека му, но тогава чух някакъв звук. Долетя от къщата и ми заприлича на писък. Вероятно Джен бе решила да направи това, за което я бях помолил. Хукнах към вратата, без да се замисля. Заварих я отключена и влетях вътре.

Къщата беше по-голяма от тази на Деб, но много приличаше на нейната. Партерът бе зает от огромна дневна, кухня, трапезария и сервизни помещения. Малкото скъпи елементи от интериора издаваха завидното състояние на собственика. Голяма статуя на Марс стоеше на пост до вратата, а точно срещу нея, до стълбите, се издигаше още по-голяма фигура на Аполон.

Стълбите би трябвало да водят към спалните, където щях да открия Джен, стига да бе направила това, за което я бях помолил.

Ослушах се в продължение на секунда за втори охранител, който да стои на пост в къщата, но не чух нищо. Тръгнах нагоре, като вземах стъпалата по две наведнъж и държах пистолета си ниско, но готов за стрелба. Стигнах по средата на широкото стълбище когато чух тропане, последвано от крясъците на Алвис:

— Отвори проклетата врата, кучко!

Изкачих стълбите, свих зад ъгъла и се озовах в началото на дълъг коридор. Алвис стоеше по средата и се опитваше да изкърти с ритници една от вратите. Явно ме бе забелязал с периферното си зрение, защото мигом се извърна с лице към мен.

Нямах възможност да натисна спусъка, защото в този момент се случиха едновременно две неща. В ръката на Алвис като по магия се появи пистолет. Беше добър. И бърз. А от стената до мен полетяха парченца гипс. Някой бе стрелял отдолу.

Изпратих един куршум към Алвис, но пропуснах. Той натисна два пъти спусъка и също не уцели.

Хукнах надолу по стълбите, като стрелях два пъти по охранителя до статуята на Марс. Той се прикри зад древноримското божество, а аз прескочих парапета и падах цяла секунда, преди да се стоваря по средата на фоайето. Раненият ми крак подаде. Претърколих се, без да изпускам стрелеца от поглед.

Заболя ме от скока, но сега между мен и охранителя стоеше стълбището. Той стреля отново, но прекалено високо. Отвърнах му два пъти. Единият куршум се заби в бедрото му и той се строполи на земята с крясък. Кръвта от феморалната му артерия оплеска пода и секунди по-късно мъжът издаде последния си дъх.

Запълзях по пода с намерение да взема автомата му и почти се бях добрал до него, когато Алвис започна да стреля от площадката на горния етаж. Разхвърчаха се трески и аз се претърколих към кухнята, по-далече от линията на огъня.

Стрелбата спря, но блъскането и ритането по вратата се подновиха, последвани от писъците на Джен. Чух я да вика името ми. Преди да се изправя, Алвис вече влачеше сестра ми по стълбите. Застана пред мен. Пистолетът му бе опрян в слепоочието й.

— Пусни оръжието, Бар! — изсъска той. — Пусни го или ще я убия!

Видях страха в погледа на Джен. Вече знаех къде е спасението в подобни ситуации. Инстинктът надделя и аз само се изсмях.