Ерик Стори - Дадена дума

Но понякога Вселената има свои планове.

Събудих се на пода в мрака, след като се бях мятал в съня си, полузавит с одеяла, които бяха прекалено малки. Чух някой да хърка до мен и това ме върна назад във времето, в тъмните стаи, в които се будех редом с почти непознати мъже. Тогава всички заедно бяхме принудени да обитаваме, неясно докога, мексикански „хотел“ с железни врати. Първата година от престоя ми зад решетките — преди да ме преместят в „селото“ — прекарах в малка килия с още четирима затворници в една от кулите.

Там времето не означаваше нищо. Усещах миризмата на пот и страх, пропила онази дупка, стомахът ме присви при мисълта, че ще прекарам пореден ден на това място, където монотонният ритъм се нарушава единствено от разходката в двора, а тя неизбежно води до изблици на насилие и демонстрации на затворническа йерархия. Чувах обидите и подигравките, които отекваха от стените, чувах подсвиркването и дюдюкането, агонизиращите викове на самота и безнадеждност.

Затворих очи и поклатих глава, за да прогоня спомените.

В този момент Нита запя в съседната стая. Някаква испанска песен, май на Шакира, която мигом ме върна в настоящето. Облякох се, прескочих Чопо и тръгнах към кухнята.

Нита бе сварила кафе и бе приготвила закуска. Подаде ми чаша горещ черен еликсир, над която се вдигаше пара, и тортиля с бъркани яйца. Седнах на масата и отпих от кафето. Кухнята ухаеше фантастично и до този момент не бях имал представа колко съм изгладнял. Когато Чопо се присъедини към мен, вече бях изял три пресни тортили, напоени обилно с горещ сос.

— Момичето спи ли? — попитах аз.

— Да — отвърна Нита, — но не добре. Разбирате, че трябва да се прибере у дома, нали?

— Да. Бар?

Чопо повдигна вежди над чашата си с кафе.

— Така е — съгласих се аз. — Допиваме си кафето и изчезваме от тук. Ти си чудесна домакиня, Нита. Ако някога имаш нужда от нещо, само ми позвъни.

Записах номера си на гърба на едно от нейните списания, изпих кафето си и излязох навън. Порових в джобовете на якето за един от мобилните ми телефони. Носех три: моя, на момчето и на момичето. Списъкът с контакти в телефона на момичето съдържаше и номера на Джеф. Позвъних на него.

— Кейти? — попита някой само след едно позвъняване.

— Здрасти, Джеф — отвърнах аз.

— Кой е? Къде е Кейти? При теб ли е? В такъв случай…

— Да, при мен е. В безопасност е, никой не й е сторил нищо. При теб обаче е една моя приятелка. Трябва да ги разменим.

— Трябва, а? Мисля, че ако не пуснеш Кейти, ще ти отрежа оная работа!

— Това не беше никак любезно, Джеф. И не ме стимулира да ти върна Кейти. Но все пак аз искам Али, а ти искаш Кейти. Толкова е просто. Само бизнес.

— Бизнес? Това не е бизнес! Ти прецакваш моя бизнес. Заради теб Спайк се щура наоколо и хленчи като глезено момиченце. Ядоса и мен, и моите хора. Загубих четирима. А Спайк е загубил дори повече. И сега от мен се очаква да ти дам онази малка кучка?

— Само — подчертах аз, тъй като този разговор започваше да ме отегчава — ако искаш да видиш дъщеря си. При мен има един тип, един много лош мексиканец, който с удоволствие би причинил на Кейти някои ужасни неща. Не искам това да се случва. Искам Али, след което изчезвам от града. Какво ще кажеш?

Чувах как Джеф диша тежко и обмисля предложението ми, опитва се да открие начин как хем да получи дъщеря си, хем да ми отмъсти. Накрая каза:

— Не я ли върна у дома, жена ми ще ми отреже топките. Добре, добре. Майната му! Как предлагаш да го направим?

Казах му, че ще го чакам на бензиностанцията на магистралата по обед. Там имаше камери, а и достатъчно хора, така че никой от нас двамата не би могъл да направи каквото и да било. Щях да пусна Кейти и да й кажа да тръгне към дамската тоалетна. Той щеше да направи същото с Али. Съвсем просто. Обичам простите неща.

— Добре — съгласи се той. — Става. Но нараниш ли Кейти, ще те преследвам накрай света. Ще убия и теб, и всички, които обичаш и познаваш. Майка ти, баща ти, сестрите ти, братята ти, приятелите ти, библиотекарката, която ти е дала да прочетеш първата си книга…

Вярвах му, затова реших му дам известно предимство.

— Аз пръв ще пусна Кейти. Но не видя ли Али в рамките на трийсет секунди след това, ще прострелям момичето ти в гърба. Ясно ли е?

— Ясно. Копеле мръсно! — изруга той и затвори.

Когато влязох вътре, заварих Нита и Чопо да седят край масата, да пият кафе и да разговарят приятелски на испански. Когато ме видяха, млъкнаха.