Ерик Стори - Дадена дума

Шумът от кратката ни схватка достигна до слуха на приятелите му и те хукнаха обратно към мен, точно както се бях надявал. Затичах се към реката, навлязох в храсталака и запълзях по корем до една пътека, която водеше към водата. Чух стъпките им, последвани от викове, които издаваха силен акцент.

— Къде отиде?

— Май че слезе към реката.

— Тоя тип преби Фернандо. Пипна ли го, мой е!

От храстите край пътеката изскочи скорец.

— Той ли е?

— Нямам представа! Нищо не виждам!

Тръгнаха по пътеката и минаха покрай мен с извадени оръжия — черни пистолети с полимерни ръкохватки, насочени ниско и готови за стрелба. Отидоха до самата река, огледаха брега, тръстиките и бурените, после се покатериха на нисък насип, който се издигаше на метър и половина над водата. Стояха един до друг, здраво стиснали пистолетите с две ръце, когато се втурнах към тях.

Хвърлих се върху тях, стиснал здраво клона на нивото на гърдите, блъснах ги и ги запратих в пенливите кафеникави води на реката. Главите им се показаха след секунди. Те размахаха ръце, но течението ги бе отнесло на петнайсетина метра. Чух ги да плюят вода, а после да псуват. Проследих как придошлата река ги отнася отвъд първия завой и ги скрива от погледа ми.

Върнах се бързо при колата на Али. Шофьорът продължаваше да лежи в безсъзнание, проснат по лице в прахоляка.

Метнах го на рамо, както правят пожарникарите, и го отнесох на брега, където го оставих да лежи. Събрах шепи, загребах вода и я плиснах върху лицето му. Нищо. Повторих и потретих упражнението, преди той да се свести най-после.

— Ти! — възкликна шофьорът и впери очи в мен. — Ще те убия! Къде е тя?

— Али? Замина отдавна. Нещо против да ми кажеш къде да открия Ланс?

— Нищо няма да ти кажа! — Мъжът се опита да ме заплюе, но не успя да събере достатъчно слюнка, в резултат на което по брадичката му се стече тънка струйка. Той постави ръка върху главата си и простена: — Къде са Диего и Хорхе? Как така още си…

Прекъснах го.

— Плуват към Мексико. Искаш ли да ги последваш?

Той присви очи, обмисли думите ми и възкликна:

— Копеле мръсно!

— Това не беше никак любезно от твоя страна, Фернандо. Да опитаме отново. Къде е Ланс? С него има едно момиче на име Джен, нали?

Направих крачка вляво, без да го изпускам от очи, и вдигнах от земята голям кръгъл камък. Той следеше действията ми и облещи очи.

— Какво ще правиш с този камък? Стига…

Пристъпих към него и вдигнах камъка над главата си. Беше лек и гладък, парче пясъчник, добре шлифовано от водите на реката. Фернандо вдигна ръце над главата си и се завъртя ту наляво, ту надясно в опит да се изправи. Скочих към него, замахнах с камъка и видях по предната част на джинсите му да се разлива тъмно петно. Запратих камъка в реката. Нямаше да ми каже нищо, затова го сграбчих за гелосаната коса и без да обръщам внимание на виковете му, го замъкнах към водата. Попитах го за последен път:

— Знаеш ли къде е Ланс?

Не ми отговори, задиша тежко, на пресекулки, захлипа и поклати глава.

Добре, все пак направих опит.

Хванах го за раменете и го плъзнах във водата. Въпреки раната на главата той се опита да изплува до брега, но не видях дали успя, защото течението побърза да го отнесе зад завоя. Върнах се при пикапа.

Излязохме на магистралата и потеглихме на изток. Измина доста време, преди Али да отвори уста.

— Ще ми кажеш ли какво се случи с онези типове?

— Преподадох им безплатен урок по плуване.

Тя се ококори и впери поглед в мен. Вероятно се чудеше в какво ли състояние са били, когато са се озовали в реката.

— Мислиш ли, че Брент ще изпрати още някого?

— Не и за момента. За всеки случай ще се постараем да не ни открие. Какво друго знаеш за Ланс?

Тя зарея поглед през прозореца и въздъхна.

— Казах ти каквото знаех. Доста е амбициозен, а от беглите ми лични впечатления мога да ти кажа, че е лишен от каквато и да било съвест. Дори с Брент се отнася като с последен боклук.

— Това не ми дава отправна точка. Трябва да има още нещо.

Али поклати глава.

— Много е потаен, не говори за работата или за плановете си. Не е от хората, които ще се разприказват в бара. Брент е дърдоркото в семейството. — Тя замълча, явно си бе спомнила нещо.

— Какво?

— Една вечер Брент се беше надрусал с каквото там вземаше по това време и се хвалеше пред две от горилите си… обясняваше им, че сега Ланс имал лаборатория с мащабите на завод. Думите му бяха: „който контролира тази лаборатория, контролира търговията с мет в радиус от хиляда километра“.