Ерик Стори - Дадена дума

Щеше да е хубаво, след като всичко приключи, да се впусна на дълго плаване с каяк по течението. Може би двамата с Джен щяхме да преодолеем с усърдно гребане Уестуотър и страховитите му бързеи, а после да опънем палатка на брега край Моуаб в Юта за една-две седмици. Щеше да е великолепно — рафтинг с бира в ръка вместо пушка.

Долових плясък на криле и вдигнах глава. Над едно от най-високите дървета се издигна чапла, кацна на калната ливада край брега и протегна дългата си шия. Вдигна във въздуха издължения си клюн, погледна първо наляво, после надясно, изведнъж размаха огромните си криле, измъкна краката си от калта и полетя на запад.

Някой идваше.

Върнах се при пикапа и се облегнах на предния капак, без да изпускам от поглед паркинга и единствения път, който водеше към него. Зададе се бял форд ескорт, който взе остро десния завой и спря рязко в края на паркинга, а изпод гумите му полетя канонада от дребни камъчета. От колата излезе Али с телефон в ръка. Моят мигом иззвъня, но аз не й отговорих.

Тя заобиколи колата, погледна тревожно телефона си и се озърна. Телефонът ми иззвъня отново. Продължих да наблюдавам пътя. Никой не я следеше, никой не паркира на равно разстояние от мен и изхода. С други думи, никой не играеше моята игра. Продължих да наблюдавам Али, за да проверя как се държи, когато е под напрежение. Тя закрачи гневно около колата, после тръгна към парка, свърна право към дърветата, върна се при колата и седна на земята, опряла гръб на предната врата. Държеше телефона с две ръце и не вдигаше поглед от дисплея.

Днес бе облечена с къси панталони и потник. Очевидно никога не бе вземала наркотици. Загорялото й тяло бе стегнато и мускулесто. Продължих да я наблюдавам още няколко минути, после огледах парка. Възрастният мъж се качваше в колата и се канеше да си тръгне и тъй като не видях никаква заплаха, реших да спра да измъчвам Али. Извадих телефона си.

— Али?

— Господи, Бар? Къде, по дяволите, се намираш? Това не ми…

— Спокойно. Тук съм. Взела ли си чанта с дрехи и прочие?

Тя се поколеба.

— Да, но…

— Вземи я. Тръгни на запад, отдалечи се от парка и влез в горичката. Ще те чакам там.

Тя изгуби няколко секунди, докато отключи багажника и извади малка раница. Не куфар и не сак, а нещо, което да не й пречи да тича. Метна я на гръб, като сложи и двете презрамки. Навлезе сред дърветата, забеляза мен и пикапа ми и преследвачите най-сетне се появиха.

Показа се нисък спортен седан със затъмнени прозорци, който се движеше прекалено бързо към парка. Излязох от сянката на дърветата и махнах с ръка на Али, която тичаше към мен.

— Качвай се в пикапа и не мърдай от там — наредих й тихичко. — Ще се върна след минута.

Тя се поколеба за миг, преди да отвори дясната врата. Погледът й издаваше, че се надява на обяснение.

— Имаме гости — казах й аз.

— Бар, нека просто тръгнем.

— Тръгнем ли сега, ще ни последват и няма да ни оставят на мира. Ще се погрижа да ги изпреварим поне с малко.

— Сигурно са въоръжени.

— Аз също.

Докато тичах между храстите към паркинга, проверих пистолета в джоба си и обмислих как да го използвам. Реших да се прокрадна незабелязано. На около три метра от колата на Али приклекнах на едно коляно и се скрих зад разлистена топола. В краката си открих дълъг клон. Взех го и зачаках подходящия момент.

Синият седан мина бавно покрай белия ескорт на Али и спря. От колата слязоха трима мъже — двама от задната седалка, последвани от шофьора. И тримата бяха на по двайсет и няколко. Шофьорът, нисък, със зализана назад коса и гъсти мустаци, излая някаква заповед. Другите двама хукнаха към колата на Али, заобиколиха я и надзърнаха през прозорците. Ръцете и на двамата бяха свободни, но от време на време посягаха към коланите си. Шофьорът се завъртя бавно на място и огледа целия парк. Непрекъснато докосваше токата на колана си. Явно и той бе въоръжен. Но бе затъкнал пистолета си на място, което никога не бих използвал. Можеше само да се надява, че оръжието няма да гръмне по случайност.

В крайна сметка той се обърна към колата и се разкрещя на испански. Нареждаше на онези двамата да огледат наоколо, след което да претърсят парка. Те хукнаха, а шофьорът ги проследи с поглед. Стоеше с гръб към мен, а двете му приятелчета скоро изчезнаха от полезрението му.

Скочих и хукнах към него, като замахнах с клона още в движение. Шофьорът обаче се оказа нащрек и демонстрира отлични реакции. Обърна се и тъкмо измъкваше пистолета от колана си, когато дървото се стовари здраво върху врата му. Той падна на колене, но въпреки това се опита да насочи пистолета. Ударих го с клона по ръката. Пръстите му се разтвориха и изтърваха оръжието, а той се обърна и се огледа за приятелите си. Ударих го за трети път с клона, този път по ухото. Замахнах с две ръце и се завъртях, за да вложа повече сила. Нещо изпука и той се просна по лице.