Марк Хеншоу - Червената клетка

Арестът от страна на Тайван на осем китайци — поне трима от които са разузнавачи от Министерството за държавна сигурност (МДС) на КНР — може да предизвика объркване сред ръководството на КНР за намеренията на тайванския президент Лианг и да доведе до конфронтация за политиката „единен Китай“. Нямаме информация за това как тайванското Национално бюро за сигурност (НБС) е идентифицирало агентите от МДС и кой е издал заповед за ареста им.

Арестите могат да разстроят шпионската инфраструктура на МДС в Тайпе в краткосрочен план, но МДС почти сигурно има други МДС агенти на място, които ще се прехвърлят, за да поддържат или да възстановят агентурната мрежа.

Малко вероятно е тайванското НБС да е изпълнило контраразузнавателната операция без знанието и одобрението на Лианг. Тян почти сигурно ще сметне Лианг лично отговорен за операцията и ще изиска освобождаването на задържаните.

Лианг вероятно ще откаже предаването на задържаните без дипломатически отстъпки от страна на КНР, за да избегне проява на слабост преди общите избори през март.

Тян вероятно няма да предложи отстъпки от позицията „единен Китай“, че Тайван не е суверенен и равен на КНР.

Арестите могат да осуетят достъпа на МДС до високопоставени източници, от които президентът на КНР Тян Кай получава информация за намеренията на Лианг във външната политика. Тян често разчита на докладите от МДС, за да започне дебати в Политбюро за дипломатическите, икономическите и военните реакции срещу честата националистическа реторика на Лианг.

Шофьорът на Кук вкара бронираната кола в директорския гараж под старата Централа минута след като мина през портите на булевард „Джордж Вашингтон“. Гаражът си имаше свой КПП, охраняван от дежурен полицай, който да пази масите отвън, а на Кук не й пукаше от тази привилегированост. Мнозина служители трябваше да извървят половин километър от паркинга извън ограниченията, но тя се извиняваше с факта, че през повечето дни паркоместата и времето в програмата й бяха твърде ограничени.

Студът изтри чувството й за вина, че този гараж си има собствен асансьор, стигащ право до офиса й. Вратите се отвориха на седмия етаж в старата сграда и Кларк Берън, директорът на Националната агенция за сигурност (НАС), стоеше и я чакаше с чаша горещо кафе в ръка. Директорката на ЦРУ не беше ниска жена — беше висока почти метър и осемдесет, и въпреки това се напрягаше, за да вдигне поглед към лицето му, докато изтърсваше мокрия февруарски сняг върху килима.

— Бог да те благослови, Кларк — поздрави Кук и размени палтото си за чашата, изпивайки половината кафе на една глътка.

— Мислех ви за агностик — отговори Берън.

— Това само показва колко съм благодарна — каза Кук.

— А кафето е добро. Откъде знаеш как го харесвам?

— Завербувах асистентката ви — призна Берън. — Сега тя е моя много ценна придобивка. Смятам да й измисля кодово име.

— Негодник.

— Това правят полевите агенти — напомни й Берън. — Дори старите.

— А ти се справяш добре. Каквото си поискаш, твое е — обеща Кук.

— Този път нямам задни цели. Знаех, че идвате, и тъй като кавалерството в този град е мъртво, реших да изиграя ролята на джентълмен.

„Офисът“ на директора на ЦРУ всъщност беше комплекс. Вратата към личното работно пространство на Кук бе разположена отзад, върху задната стена на по-голяма зала. От прозорците на офиса й се виждаше Националната гора „Джордж Вашингтон“. Бюрото й се намираше непосредствено вляво от вратата и тя бе педантична по отношение на подредбата му, най-вече страхувайки се от това да не започнат да се трупат документи, с които да не може да се справи. Стените бяха подслонили зад стъклени витрини редки предмети — подаръци от чуждестранни колеги и трофеи, измъкнати от различни страни от полевите агенти. Западната стена бе покрита с националния флаг на САЩ, парцалив и разкъсан, с обгорени места върху него. Агент от ЦРУ го бе извадил от димящия кратер на Световния търговски център и никой директор на Агенцията нямаше да го свали от там. Флагът от 11 септември бе единственият вечен артефакт в един офис, който сменяше обитателите и спомените си по-често, отколкото Овалният кабинет — президентите.

Берън последва Кук в офиса и затвори вратата зад нея.

— Националната метеорологична служба прогнозира, че имаме два дни преди покачването на температурите и че от североизток идва още сняг. Ще ни хване само периферията, но все пак… — заекна той. — Жалко, че не можем да затворим това място и да пратим всички по домовете им.