Марк Хеншоу - Червената клетка

— За жалост, в Тайпе не вали сняг — отбеляза Кук.

— Или в Пекин — допълни Берън. — Подновявам молбата си за прехвърляне в Южното командване на ЦРУ в Маями.

— Отказано — заяви категорично Кук. — Отново.

— Алергичен съм към снега, кълна се.

— Израснала съм в Мейн. Не ти съчувствам — рече Кук.

— Ти не изкара ли един мандат в Москва?

— Всъщност два. Три години като полеви агент, четири като шеф на бюрото — уточни Берън. — И съм израснал в Чикаго. Виждате защо искам да прекарам оставащите си години тук, на слънце. — Заслугите на Берън исторически се свързваха с Москва. Дори по време на Войната срещу тероризма там се считаше за успех да не бъдеш обявен за персона нон грата от руското правителство. И това беше голям плюс за кариерата на един полеви агент.

— Ако можеш да го прекараш пред Конгреса, аз съм „за“. — Кук допи кафето си на една глътка и размени празната чаша за черната папка с разузнавателна информация, която Берън носеше под мишницата си. Отвори я. — Разкажи ми историята.

Първата страница съдържаше карта.

— НСС хвана повечето информация от радиостанциите на атакуващите екипи и от някои телефонни разговори, проведени след атаката от федералните офицери. След това някои от нашите хора попълниха празнините, използвайки наша информация за агентите, с които МДС разполага в страната. Атаките са проведени на две различни места в Тайпе — поясни Берън. — Имало е и атаки в Таоян, на север, и в Каохсюнг, на юг. На всичките четири места са присъствали федерални офицери и са докладвали на началниците си по мобилни телефони, което ни даде информация за идентифицирането на мишените на първото място. Задържани са осем китайци и четирима тайванци. Единият от тайванците е изселник, сега е натурализиран гражданин на САЩ и работи за Локхийд Мартин. Нарича се Джеймс Хо. Влязъл е в Тайван с американския си паспорт един ден преди атаката.

— Нима радиостанциите на атакуващите екипи не са били кодирани? — попита Кук.

— Всъщност бяха — отговори Берън.

— Слава на НСС — усмихна се Кук. — И Хо работи за МДС?

— Така изглежда.

— Накарай ФБР да се свържат с Локхийд. Разбери с какво точно се е занимавал — нареди Кук.

— Предполагам, че Бюрото вече работи по това — увери я Берън.

— Когато стане дума за Бюрото, не се опитвам да предполагам нищо — прекъсна го Кук. — С какво разполагаме за китайците, заловени на онова място?

— Имена и биографии. Хванали са голяма риба — поясни Берън. На втората страница бяха подредени снимките на арестуваните заподозрени. Няколко от местата бяха празни, с черни силуети с бели въпросителни знаци в тях. Берън посочи една от снимките. — Ли Джуангонг. Преди година го разконспирирахме като шеф на бюрото на МДС в Тайпе. Мислим, че другите двама са членове на висшия му щаб.

— Голяма работа — отбеляза Кук, пропускайки биографията.

Берън изсумтя.

— Мръсниците винаги са такива.

— Ти трябва да знаеш най-добре — усмихна се Кук.

— Опитай се да наблюдаваш няколко хиляди полеви агенти — отвърна Берън.

— Плащам залога ти и те качвам с две конгресни наблюдателни комисии — пошегува се Кук. — Колко време китайците ще държат историята в тайна?

— В най-добрия случай не много дълго — отговори Берън.

— МДС не се славят с това, че пазят държавни тайни. В китайското общество семейните връзки се ценят толкова високо, че чиновниците не смятат споделянето на класифицирана информация с близки и роднини за пробив в сигурността. Държавните тайни могат да се окажат леснодостъпни сравнително бързо. А Тян Кай вече се опитва да изпревари това. — Той насочи Кук към третата страница.

— Тян е свикал съвещание на изпълнителния комитет на Политбюро само час след арестите. Не знаем какво са обсъждали там.

— Най-вероятно са се опитали да ограничат щетите — предположи Кук. После остави папката на масата. — Ако ми кажеш, че МДС са арестували дванайсет от нашите агенти в Китай, ще те намажа с катран и ще те прогоня от града.

— Ако МДС арестуват дванайсет наши агенти, ще съм си го заслужил — съгласи се Берън. — Предполагам, че Лианг е спретнал този екшън заради президентските избори другия месец. Много му е нисък рейтингът и няма как да спечели, без да фалшифицира изборите или да създаде някаква криза. Никсън имаше повече одобрение, когато подаде оставка през 1974-та. А ако опозицията спечели, Лианг ще бъде обвинен в корупция, така че е мотивиран. Може би прави това, за да привлече общественото внимание към външната заплаха.