Марк Хеншоу - Червената клетка

— Дори не искам да се досещам колко мозъчни клетки ще убие това — отбеляза Джонатан.

— По този повод смятам, че си струва размяната — възрази Берън.

— Амин — съгласи се Кук. — А и ти трябва да направиш изключение поне веднъж — посъветва тя Джонатан. — За малко не те убиха. — Искаше да му каже още много неща за това, но не и в настоящата компания.

— Далеч съм от мисълта да оспорвам началството — усмихна се Джонатан. — Но цитронадата ще свърши прекрасна работа. — Кук му извади една кутия от малкия хладилник.

— Как е Пайъниър? — попита Кира.

— Мисля, че е добре — уведоми я Берън. — Държим го под дискретно наблюдение за самоубийство. Преходният период винаги е тежък. Най-странното нещо… Човек може да живее под такъв стрес много дълго време и след като се измъкне от това, се пречупва емоционално. Заплахата от смъртта не ги спира, но ако им отнемеш отечеството завинаги, те се замислят за самоубийство. Пайъниър не прилича на такъв тип, но би се почувствал по-добре, ако види приятелско лице. Искаш ли да ни помогнеш при разпита?

— Да, благодаря — съгласи се Кира.

— Разбирам, че ти се ще да се върнеш в НСС… — рече Кук.

— Честно казано, мадам, изобщо не знам дали искам да остана — отговори младата жена.

— Трябва. Имаш талант за работата — призна Кук. — Одобрихме те за прехвърляне в чужбина, а Майкъл Рийд ще си е отишъл, докато подпишем документите.

— Не е там работата, мадам. Не знам дали мога да понасям политиката — обясни Кира. — Тези политици биха прегазили и майките си, за да се появят пред камерите, а ние трябва да им се доверим да вземат решения дали нашите агенти да живеят, или да умрат?

— Стюарт направи правилния избор — каза Кук.

— Но ДНР не го направи — възрази Кира. — А именно Стюарт го е избрал.

— Рийд е изключение. А колкото до президентите, Стюарт разбира от нашата работа повече от другите — поясни Берън. — Нареди на Рийд да напусне по „лични причини“. Това трябва да ти подскаже какво мисли той за нашата работа.

— Какво бихте направили, ако Стюарт ви беше наредил да оставите Пайъниър там? — попита Кира.

— Така или иначе бих дала заповед за измъкването му — заяви Кук без колебание. — А после щях да си подам оставката, да се прибера вкъщи и да чакам ФБР да дойдат и да ме арестуват. Не си била в бизнеса достатъчно дълго, за да видиш, че повечето агенти са неморални. Рийд беше прав за това. Те ни използват точно толкова, колкото и ние тях… Получават си възнаграждението и за повечето не си струва да си лоялен… Но Пайъниър е рядко изключение, а когато се натъкнеш на такъв, трябва да се погрижиш за него.

— А вие? — Кира се обърна към Берън. — Вие какво бихте направили?

Той посочи към Кук.

— Същото като нея. Всъщност аз заплаших да го направя.

— Наистина — призна Кук. — Има време да се оттеглиш, но моментът не е сега, а мисля, че ще съжаляваш, ако напуснеш. Както и да е, надявам се, че това ще ти помогне да промениш решението си. — Кук подаде питието си на Берън, отвори чантата, която бе метнала през рамо, и извади две кутийки от черешово дърво. Отвори първата, измъкна от джоба си напечатана картичка и се обърна към Джонатан. — Джонатан Бърк, за отлична служба и за изключителни постижения при изпълнение на дълга ви награждавам с Почетен разузнавателен медал. — Постави картичката в кутийката, затвори я и я подаде на анализатора.

— Благодаря — кимна Джонатан и взе дървената кутийка.

— Спечелването на наградата е по-важно, но ти знаеш, че с нея върви и парична премия, нали? — попита Кук.

Джонатан се усмихна.

— Да. И кой казва, че спечелването на наградата е по-важно?

— А, анализаторът наемник. Загиваща порода — отбеляза Кук. Отвори втората кутийка и прочете картичката вътре.

— Кира Страйкър, за доброволен акт на смелост, изпълнен при опасни условия, за изключителни постижения и отлична служба при условия на сериозен риск ви награждавам с Разузнавателна звезда. — Върна картичката и подаде наградата на притежателката й. — В Щаба те чака още една. Не можахме да ти дадем звезда за Венецуела, докато Рийд още беше на работа, но Кларк се погрижи за това и ще я получиш, след като Рийд даде оставката си на президента.

— Благодаря ви, сър… — Кира взе дървената кутийка. Отвори я. Бронзовата монета вътре беше щампована с орлова глава в профил върху петолъчна звезда с думите „Централно разузнавателно управление“ и „За храброст“, изписани по периферията. Не каза нищо и прокара пръсти по метала. После затвори очи. В гърдите й се надигна топло усещане и тя почувства как напрежението се смъква от плещите й.