Марк Хеншоу - Червената клетка

— НОА ще поддържа реда, както го е правила винаги — заяви Тян.

— В краткосрочен план, не се съмнявам в това. Но колкото повече граждани убивате, толкова повече ще ви презира свободният свят. Вие пуснахте страната си по спиралата надолу и вие, президент Тян, не сте човекът, който ще я спре. А ако това не престане, китайският век ще свърши още преди да е започнал. Вие застрашихте всичко, което вашата страна се надява да направи през следващите петдесет години, и в замяна на това можете да покажете само Кинмен, унищожен стелт самолет, мъртви пилоти и една ужасна новинарска история, която Хари Стюарт или следващият президент ще разгласи, когато реши. Накрая НОА и Партията ще я видят.

— Аз ще съм тук дълго след като вие и вашият президент си отидете — заяви самоуверено Тян.

— И двамата се оттегляме след няколко месеца, така че това не е много — поясни Дън. Внезапно се почувства по-свободен от години насам да говори откровено. — Но мога да ви гарантирам, че наследникът на президента Стюарт ще продължи линията му в отношенията си с вас. Нашата външна политика към Китай няма да се промени, докато вие сте на власт. Мисля, че тогава ще разберете колко много ще ви тежи Кинмен.

— Следващият ви президент няма да прати самолетоносачи тук. Най-после изпробвахме военния си потенциал срещу вашия. Видяхме нашите и вашите слабости. Ще се коригираме… Следващият самолет ще успее там, където този се провали. Имаме вашата стелт технология, имаме Кинмен и сме на една крачка по-близо до Пенгу. Другият път ще се срещнем при по-равни условия — заяви Тян.

— Господин президент, флотът на Съединените щати унищожи най-модерния самолет във вашия арсенал. Вашият флот не е доказал способността си да атакува нашите бойни групи със самолетоносачи и аз имам личното уверение на президента, че ще срещате повече от тях в бъдеще. Колкото до това да видите повече от нашите оръжия, трябва да ви напомня, че вашите ВВС току-що се запознаха с втория ни най-добър изтребител. Бог да помага на вашите пилоти, когато се срещнат с първия.

— Ние държим много оръжия в резерв — каза Тян. — Вашите самолетоносачи няма да оцелеят.

— Може би… — призна Дън. — Но дори някога да успеете да унищожите един, цял Китай ще плати много висока цена за това. — Тян не каза нищо и Дън остави мълчанието да продължи известно време. — Президент Тян — обади се най-накрая той, — нашите страни не трябва да бъдат врагове.

— Може би не — отговори Тян след дълга пауза. — Но никога няма да сме и приятели, докато помагате на Тайван да ни се противи. Островът трябва да си дойде у дома.

— Направете дома си място, където Тайван да се чувства добре дошъл, и той ще дойде сам — посъветва го Дън. Тян не отговори на това и Дън остави да се възцари още по-дълго мълчание. Време е да се прибирам, каза си най-накрая той. — Имате ли послание, което искате да предам на президента Стюарт?

Тян вдигна поглед.

— Можете да му кажете, че това не е свършило.

— Не, сър, със сигурност не е — отговори Дън. — Приятен ден, президент Тян. — Той се поклони, обърна гръб на китайския държавен глава и излезе от офиса за последен път.

ЧЕТВЪРТЪК

Ден деветнадесети, Последният ден

Фермата

Някъде по бреговете на Вирджиния

Реката беше по-голяма от всяка, която Пайъниър беше виждал някога. Беше много широка и той се учуди дали това е Потомак, или може би Джеймс. Невнимателната забележка на един работник в тази плантация му подсказа, че се намира във Вирджиния, но не знаеше къде точно. Беше виждал карти на Вирджиния. Толкова много от американската история водеше началото си от този щат и толкова голяма част от нея се беше завърнала до тези две реки. От ширината й можеше да каже със сигурност, че е наблизо до Атлантическия океан, но не знаеше дали е край Вашингтон, или край Ричмънд. Западният бряг тук — досети се за посоката от мързеливата дъга на слънцето през безоблачното небе — беше кална червена глина, а ерозията предполагаше, че реката е достатъчно голяма, за да не пострада от видимите течения…

От няколко часа я наблюдаваше как тече покрай него и за да се успокои, се опита да си представи, че това е Яндзъ. Не му се удаде. Реалността натежаваше твърде много в мислите му. Пайъниър никога вече нямаше да се прибере у дома. Сега Китай беше забранена територия за него.

Преди не беше се замислял много за това как ЦРУ ще го измъкне от родината му. Това бе събитие, което той не очакваше да се случи, а реалността тогава се оказваше плашеща и банална в ретроспекция. Бягството от апартамента му бе внезапно и ужасяващо. То прогони от съзнанието му всяка мисъл освен това, че за момента трябва да оцелее. Чак докато слезе в Сеул. Беше във въздуха половин час след тайното интервю и освобождаването на напрежението, което дойде с осъзнаването на сигурността, го изтощи толкова, колкото никога досега в живота му. Спа продължително и накрая се събуди над Калифорния. Това блаженство го спаси от клаустрофобията, която би изпитал в тясното малко самолетче, което спираше само за гориво по време на полета до тук… След час пътуване с кола със затъмнени прозорци той се озова до новия си дом — малка къща в колониален стил в гориста местност край реката.