Том Клэнси - Жив или мъртъв

— Идват — промърмори Чавес на групата и кимна към пътя.

Съгласно обичая на Морската пехота семейството на Брайън, заедно с Доминик, пристигна с първата лимузина и спря зад катафалката, където взвод от осем морски пехотинци стоеше мирно с насочени напред погледи и безизразни лица. Малко по-късно се появи втора лимузина, в която идваше семейството на Райън, и спря плавно. Специален агент Андреа Прайс-О’Дей кимна, нейните хора отвориха задните врати на двете лимузини и пътниците им излязоха.

Гери Хендли и Джон Кларк застанаха един до друг при гроба и наблюдаваха как морските пехотинци сериозно и плавно свалят обвития в знамето ковчег от катафалката и след това застават зад свещеника, за да минат през зелената ливада.

— Почвам да осъзнавам какво става — промърмори шефът на Колежа.

— Да — съгласи се Кларк. Изминали бяха шест дни от събитията в планината Юка и четири, откакто върнаха тялото на Брайън от Триполи. Едва сега имаха възможност да обмислят всичко, което се беше случило оттогава насам. Колежа успя да спечели голяма победа за страната си, но на висока цена.

Валелият цяла сутрин дъжд беше спрял преди час и редиците яркобели надгробни камъни сякаш сияеха под обедното слънце. Успоредно на носачите на ковчега маршируваше оркестър от Морската пехота и биеше барабан в траурен ритъм.

Ковчегът наближи гроба и семейството зае местата си. Командирът на ескорта от морски пехотинци заповяда тихо:

— Мирно… За почест… Свободно.

По искане на Доминик свещеникът съкрати службата.

— Ескорт… Мирно! За почест…

Последва химнът на Морската пехота и залпове от пушките, които стрелците изпълниха с точни като на робот движения до последния патрон. В затихващото ехо от изстрелите тръбачът изсвири отбой, докато бойците сгънат внимателно флага на Брайън и го предадат на семейство Карузо. След това оркестърът изсвири химна на Морската пехота „Вечни отче, силните спаси“.

С това погребението приключи.

На следващата сутрин, в понеделник, Колежа възобнови работата си, но с предсказуемо помрачено настроение. В дните преди погребението всички бяха написали и представили своите отчети, но сега за първи път членовете на бившата група „Кралски ловец“ се събираха за разбор. По мълчаливо съгласие в стаята имаше един празен стол за Брайън.

Отговорът на въпроса „Защо?“ на Джак изненада всички. Всъщност Емира имаше големи очаквания за операция „Лотос“. Нападенията в сърцето на страната и несполучилият инцидент с кораба „Лосан“ представляваха само отклоняващи вниманието удари, а детонацията в планината Юка трябваше да стане ъперкътът, който да разбуди спящия великан. С неспособен и негативно настроен лидер като Едуард Кийлти ФБР и ЦРУ щяха да открият виновниците за нападенията, но всъщност ги очакваха внимателно изградени и съвсем подходящи легенди, които в крайна сметка щяха да ги отведат на прага на разузнавателната служба на Пакистан и радикално настроеният главен щаб на пакистанската армия, за които отдавна се знаеше, че не са от най-ентусиазираните поддръжници на войната срещу тероризма.

Както с право Съединените щати бяха нападнали Афганистан след единадесети септември, и сега щяха да реагират бързо и открито и да разширят военните си операции на изток в планините Сафед Кох и Хиндукуш. Неизбежното дестабилизиране на Пакистан — почти напълно фалирала страна — според Емира щеше да създаде вакуум във властта, който Революционният съвет „Умаяд“ трябваше да запълни и да поеме контрола над значителния ядрен арсенал на страната.

— Не е невъзможно — каза Раундс. — В най-лошия сценарий планът им успява; а в най-добрия ние отиваме с мощно присъствие, може би четири пъти повече от сегашното.

— И затъваме там две десетилетия — добави Кларк.

— А ние мислехме, че Ирак е страната плакат за набиране на бойци… — обади се Чавес.

— Емира и Революционният съвет печелят във всеки от случаите — добави Джак.

— Казах на Върнър да се поразрови в легендите. Той ще разбере всичко — обади се Доминик Карузо. — Въпросът е дали това копеле не е замислило и нещо друго?

Сякаш нарочно, телефонът на Хендли иззвъня. Той го вдигна и след малко каза:

— Да се качва.

Затвори и обяви на групата:

— Май един от въпросите отпада.

Мери Пат Фоли се появи на вратата след шестдесет секунди. След размяната на поздрави тя сложи един кафяв плик на масата пред Хендли, който го отвори и се зачете.