Том Клэнси - Жив или мъртъв

— Не питай и не казвай. При нас е и ти можеш да го получиш. Но не ни споменавай.

— Трудно ще е.

— Но не невъзможно — усмихна се Доминик.

— Не невъзможно.

— Анонимно обаждане, неочакван развой — нещо такова.

— Да, да… Трябва да поговоря за това с директора.

— Разбирам.

— Не се отдалечавай от телефона. Ще ти се обадя.

Както всички знаеха, че ще стане, до обаждането не мина много време — деветдесет минути — и потвърдиха часа и мястото на срещата. Осем и половина наближи бързо и стана време да се готвят. Доминик и Кларк отидоха в работилницата, където Пастермак преглеждаше Емира под внимателния поглед и пистолета „Глок“ на Доминго Чавес.

— Готов ли е да тръгва, докторе? — запита Доминик.

— Да. Но внимавайте с крака.

— Както кажеш.

Кларк и Доминик изправиха Ясин, а Доминик извади белезниците от задния си джоб и ги завърза за китките му. След това Доминик извади бинт, който намота десетина пъти около главата на Саиф. Така ставаше добра превръзка за очите. Накрая Кларк го хвана за ръката и го отведе до вратата, после прекоси с него задния двор и влязоха в гаража. Хендли, Раундс, Гренджър и Джак стояха до колата. Продължиха да мълчат, докато Доминик отвори задната врата на колата и помогне на Ясин да се качи в нея. Кларк обиколи от другата страна и седна до него. Доминик се качи отпред и включи двигателя. Щяха да се движат по шосе 29 до околовръстното на Вашингтон, а после да свият на запад към Северна Вирджиния. Въпреки обичая си Доминик не превишаваше разрешената скорост. Наличието на карта от ФБР в портфейла обикновено решаваше всички проблеми със скоростта в Америка, но тази вечер трябваше да играе строго по правилата. Пресече моста на Американския легион, през който се влизаше в щата Вирджиния, и сви наляво, като пътят тръгна нагоре. След още двадесет минути Доминик пое по десния изход към „Тайсънс“. Трафикът се засили, но предимно на излизане от търговския център. Часът беше 9,25. Доминик се качи по рампата до горния етаж на южната му страна.

Забеляза една кола, която очевидно беше на ФБР — нов форд „Краун Виктория“ с втора радиоантена. Спря на десетина метра от нея и остана неподвижен. Вратата от страната на шофьора на форда се отвори. От нея излезе Гюс Върнър, облечен в обичайния си костюм. Доминик също излезе, за да се присъедини към него.

— Водиш ли го? — запита Върнър.

— Да — отговори Доминик. — Сега изглежда малко различно. Избелил си е леко кожата. С това — каза Доминик и подаде използвана наполовина тубичка „Бенокуин“, която взе от къщата в Лас Вегас. — Освен това си е попроменил лицето. Каза, че го е сторил в Швейцария. Отивам да го доведа.

Доминик се върна при своята кола, отвори задната врата, помогна на Ясин да слезе, затвори с трясък вратата и поведе мъжа към Върнър.

— Ще се нуждае от медицински грижи. Ранен е с куршум в бедрото. Гледали са го, но може да му трябва малко повече внимание. Иначе е сто процента здрав. Не е ял много. Може да е гладен. В полевия отдел във Вашингтон ли ще го водиш?

— Да.

— Е, сега е изцяло твой.

— Доминик, един ден искам да чуя цялата история.

— Един ден може би, но не тази вечер.

— Ясно.

— И едно нещо: първо го питайте за нападенията в сърцето на страната. Питайте го за агентите, които не са задействани.

— Защо?

— Опитва да хитрува. Ще е добре да не се допуска.

— Добре.

След това Върнър каза с официален тон:

— Саиф Ясин, арестуван сте. Имате правото да не говорите. Всичко, което кажете, ще бъде записано и може да се използва срещу вас в съда. Имате право на адвокат. Разбирате ли какво ви казах? — запита той и хвана мъжа за ръката.

Емира не каза нищо.

Върнър погледна Доминик.

— Разбира ли английски?

Доминик се ухили.

— О, да. Повярвай, знае точно какво става сега.

Национално гробище „Арлингтън“

ВЪПРЕКИ ЧЕ екипът от Тайната служба за охрана на Джак Райън-старши изключваше всякакви притеснения за непозволено фотографиране, повечето членове на Колежа — Гери Хендли, Том Дейвис, Джери Раундс, Рик Бел, Пит Алекзандър, Сам Гренджър и Гавин Биъри — дойдоха няколко минути по-рано в три отделни коли. Чавес и Кларк пристигнаха в четвърта кола с наскоро пенсионирания и новоназначен Сам Дрискол, който прекарваше половината от времето си в Колежа, за да се ориентира, а другата половина — в търсене на къща и лечение в болницата „Джон Хопкинс“. Той може и да не познаваше лично загиналия Карузо, може и да не бяха кръвни роднини, но за Дрискол, войник до мозъка на костите си, Брайън оставаше брат по оръжие.