Том Клэнси - Жив или мъртъв

— Иска ми се да поговоря за това с Джак Райън. Той не е психиатър, но харесвам инстинкта му. Обаче не мога. Знаеш защо.

Кларк кимна. Знаеше. Джак Райън също имаше проблеми със съвестта. Никой не е идеален.

Хендли отиде при телефона и набра няколко цифри. Две минути по-късно в залата влезе Джери Раундс.

— Е? — запита той.

— Нашият гост е имал неприятен предобед — обясни Хендли. — Сега трябва да говорим с него. Това е твоята задача, Джери.

— Изглежда ми в безсъзнание — отбеляза Раундс.

— Ще остане така няколко минути. Но ще се оправи — поясни и обеща Пастермак.

— Господи, достатъчно хора ли сме тук? — запита след това Раундс.

В залата имаше повече хора, отколкото на събрание на някой управителен съвет. После внесоха и телевизионна камера, която Доминик постави на триножник, а около тезгяха закачиха и брезентовите завеси, които направиха предишната вечер. Хендли кимна на Доминик да натисне бутона на камерата и обяви извън кадър часа и датата. Разбира се, Гавин Биъри щеше да промени гласа му по-късно. Доминик пусна отново записа и го обяви за чист.

— Мога ли да правя каквото си искам? — запита Раундс тихо, но Кларк стоеше съвсем близо.

— Защо не? — отговори той. — В случая няма правила, Джери.

— Точно така.

Шефът по разузнаването си отбеляза, че Кларк умееше да се изказва съвсем на място.

Кларк се запита дали трябва всички да носят каубойско облекло — дънки, колани с кобури и големи шапки, за да объркат Саиф докрай. Но вероятно щеше да е по-добре да не усложняват нещата. Обикновено ако мислиш прекалено много за тях, объркваш всичко и не стигаш никъде. Простите неща са по-добри. Почти винаги.

Кларк отиде до масата и видя, че Саиф сега мърда и се извива в съня си. Готов е да се събуди. Щеше ли да се изненада, че е жив? Дали ще помисли, че е в ада? Защото със сигурност не е в рая, по дяволите. Вгледа се внимателно в лицето му. Вече мърдаха и малките мускулчета. Онзи беше готов да се присъедини към света. Кларк реши да остане на мястото си.

— Джон? — обади се Чавес.

— Да, Динг?

— Много кофти е било, а?

— Така казва докторът. Той е специалистът.

— Исусе.

— Бъркаш боговете — отбеляза Кларк. — Този сигурно очаква да види Аллах или дявола.

„Май аз мога да го заместя“ — каза си Джон. Огледа се. Джери Раундс изглеждаше неспокоен. Хендли го изпрати на разпит, при който абсолютно всичко е подготвено и няма пропуск. Но Джон знаеше, че никой не може да не се почувства малко особено в тази ситуация.

Изведнъж усети, че няма измъкване оттук. Осъзна, че всичко това го връхлита.

„Мамка му“ — каза си Кларк. Какво ли трябва да каже на това копеле? Тази работа е за психиатър. Или за сериозен ислямски духовник или теолог, или както ги наричат? Мюфтия? Нещо такова. Човек, който познава исляма много по-добре от самия него.

Но този наистина ли е мюсюлманин? Или човек с мераци към политиката? Дали самият той знаеше какъв е? В кой момент става човек онова, което твърди, че е? Тези въпроси се оказаха прекалено задълбочени за Кларк. Твърде задълбочени, мамка им. А клепачите на човека трепкаха. После се отвориха и Кларк се вгледа в очите му.

— Хубаво нещо е дишането, а? — запита Кларк.

Не получи отговор, а лицето на мъжа под него доби объркан вид.

— Здравей, Саиф. Добре дошъл пак при нас.

— Кой си ти? — запита мъжът с леко завален глас.

— Аз работя за правителството на Съединените щати.

— Какво ми сторихте? Какво стана?

— Причинихме ти сърдечен удар и те съживихме. Казват, че е много болезнено.

Кларк не получи отговор, но забеляза ужаса в очите на Емира.

— И да ти кажа, онова, което изживя, може да се повтаря. Безкрайно и без дълготрайни увреждания. Ако не ни сътрудничиш, дните ти ще преминават в постоянни сърдечни удари.

— Не можете да постъпвате така. Имате…

— Закони ли? Не и тук. Сега сме само аз, ти и една спринцовка. За колкото време е необходимо. Ако не вярваш, ще викна доктора. Решавай.

Емира взе решение за по-малко от три секунди.

— Задавай въпросите си.

Кларк и Раундс бързо установиха, че разговорът им с мъжа, познат като Емира, нямаше да е разпит, а по-скоро разяснения в дух на сърдечно разбирателство. Ясим очевидно се съобразяваше с предупреждението.

Първата сесия продължи два часа и обхвана разнообразни теми — от земното до значимото, както и въпроси, на които знаеха отговорите, но и тайни, които предстоеше да разкрият: колко време беше прекарал в Америка? Къде и кога му е правена пластичната операция? Какъв маршрут е ползвал след Пакистан? Как е купена къщата в Лac Вегас? Колко голям е оперативният бюджет на Революционния съвет? Къде са банковите сметки? Каква е организационната структура на Революционния съвет? Къде е щабът? Къде са агентите? Какви са стратегическите цели?