Том Клэнси - Жив или мъртъв

— А ти как се чувстваш, Рич? — запита Хендли.

— Добре. Но той не е — отговори докторът и спря. — Ще го екзекутират ли?

— Зависи при кого ще попадне накрая — отговори Хендли. — Ако го вземе ФБР, ще мине през федералната съдебна система и може да му теглят чертата в „Тер Хот“ в Индиана след надлежния законен процес. Но това не е наша грижа.

Пастермак не каза нищо, защото онова, което Емира току-що преживя, беше много по-лошо от смъртта. Съвестта му не го безпокоеше силно. Все пак методът наистина беше от експериментите на Йозеф Менгеле и едва ли щеше да зарадва нюйоркските евреи. Но тялото на брат му така и не се намери, разкъсано на атоми под падналия небостъргач на Световния търговски център. Майк дори нямаше гроб, на който да идат децата му. По вина точно на това копеле и именно по тази причина Пастермак успокояваше съвестта си. Може и да не вършеше богоугодни дела, но със сигурност оправяше делата на семейството си, срещу което нямаше нищо против. Съвестта му просто трябваше да си мълчи.

— Как точно се казва този? — запита Пастермак.

Отговори му Кларк:

— Саиф Рахман Ясин. Той е петдесет и някое дете на баща си — човек с голяма енергия очевидно и близък с кралското семейство на Саудитска Арабия.

— О? Не знаех това.

— Той мрази саудитската кралска фамилия повече от израелците — обясни Кларк. — Опитали са да го очистят преди шест години, но провалили мисията. Мрази ги заради корупцията, или поне така казва. Предполагам, че имат някакви пари — огромна сума, искам да кажа, — които се управляват от относително малко на брой хора, и не може да няма някаква корупция, но в сравнение с Вашингтон нещата не са чак толкова зле. Бил съм там. Така научих езика през 80-те години. Саудитците, с които се познавам, са свестни хора. Религията им е различна от моята, но, по дяволите, такава е и на баптистите. Може и да не ти се вярва, но саудитците искат смъртта на този боклук тука повече от нас. С удоволствие биха го изкарали на площад „Клъц-клъц“ в Рияд и ще му отрежат главата със сабя. За тях той е плюл върху страната им, краля и религията. Три нарушения, на които там се гледа доста лошо. Докторе, саудитците не са съвсем като нас, но и британците са различни, нали? И там съм живял.

— Според теб какво трябва да му направим?

— Това трябва да го решават хора с по-големи заплати от моята. Винаги можем да го убием, но е добре да го направим публично — например на полувремето на финала по бейзбол, с незабавно повтаряне на записа и коментар от говорителите. Така съм съгласен. Но нещата са по-сериозни. Той е политическа фигура и отстраняването му също е политически акт. Това осира нещата — каза в заключение Кларк.

Той нямаше инстинкта на сериозен политик, но и не искаше да го има. Живееше в по-прост свят: ако извършиш убийство, умираш и ти. Не е елегантно или „деликатно“, но някога е вършело работа. В правната система от времето, преди юристите да превземат страната. Но нямаше връщане назад, а и той не можеше да се върне. Кларк не си правеше илюзии за света. Мозъкът му просто не можеше да стигне толкова надалече.

— Докторе, това, дето го е преживял сега, наистина ли е толкова лошо?

— Много по-лошо от всичко, което до момента съм преживял и видял през двадесет и шестте си години лекарска практика и от всичко, което можеш да причиниш на някого, без да го убиеш съвсем. Знам го само на теория, но не бих искал да го изпитам сам.

Кларк се замисли за един на име Били и за времето, което прекара в барокамерата с него. Спомни си колко хладнокръвно беше изтезавал оня шибан изнасилван и как съвестта му не реагираше изобщо. Но тогава беше на лична основа, а не като сега и въпреки това съвестта му оставаше спокойна. Зарязал го беше жив в едно поле до ферма във Вирджиния, откъдето го бяха закарали в болница и лекували без полза цяла седмица, преди травмата от барокамерата да отнеме непотребния му живот на изнасилван. Понякога Кларк се питаше дали на Били му харесва в ада. Но рядко.

Значи това е по-лошо от онова? Мамка му.

Пастермак погледна надолу и видя как клепачите на Емира трепнаха. Добре, връщаше се в съзнание. Добре. В известен смисъл.

Кларк отиде при Хендли.

— Кой ще го разпитва?

— Като за начало Джери Раундс.

— Искаш ли и аз да помагам?

— Добра идея е всички да стоим тука. Искам да кажа, че най-добре е да имаме подръка психиатър, а още по-добре специалист по исляма, но нямаме. Тук все нещо ни куца, а?

— Горе главата. Ленгли нямаше никога да се осмелят да направят това, което направихме ние, без тук да кибичат всички юристи в страната и без репортер от „Вашингтон Поуст“, който да си води записки и да негодува силно от подобно безчинство. Точно това ми харесва тук — няма течове.