Майкл Корита - Желана смърт

— Мисля, че обвиняваше и себе си. Той не е бил дете, Карън. Накарали са го да посочи Доран, но решението е било негово.

Тя замълча за момент. След малко отново заговори:

— Мислиш, че Алекс е бил лош човек, нали? Как няма да го мислиш? Той е изпратил един невинен човек в затвора, извлякъл е изгода от това. Ти мислиш, че е бил лош човек.

Поклатих глава:

— Не, Карън. Не мисля така. Мисля, че през онази нощ се е поблазнил от парите и властта. И е попаднал в тяхната клопка. Съмнявам се, че си е давал сметка какво ще стане по-нататък, а когато лавината го е повлякла, вече не е знаел как да се измъкне. Затова плати скъпо. Повече, отколкото заслужаваше. Повече, отколкото който и да било би трябвало да страда.

Тя седеше със сведена глава, мълчеше.

— Казаха ли ти защо го убиха?

— Пол Брукс се е страхувал от него. Страхувал се е, че ще разкрие истината.

— Той е щял да го направи, Карън. Казал е на Галиончи, че е готов да признае всичко пред полицията, и го е посъветвал да направи същото. Искал е да го изпрати при Доран да му даде парите и да го увери, че ще бъде оправдан. Предполагам, че е имал нужда от няколко дни, за да се подготви. Да каже и на теб. Сигурно щяха да го осъдят. Вероятно щеше да лежи в затвора. Дори при най-доброто стечение на обстоятелствата това щеше да сложи край на кариерата му, щеше да се опозори по невъобразим начин. Но той е бил готов да го’ направи, за да възвърне отново честта си, Карън. Да предпази сина си и да поправи онова, което е сгрешил.

Тя заплака.

— Мисля, че ти много си му помогнала — продължи аз. — За него ти си била като убежище. Млада и добра, толкова далеч от неговия свят. Сигурен съм, че е изпитвал нужда да бъде близо до такъв човек.

Отново си я представих на яхтата, усмивката, която никога нямаше да забравя, огромната енергия и радост, която струеше от нея. Представих си как се е почувствал Алекс Джеферсън при срещата с нея, след като е бил извършил най-големия си грях, и разбрах какво е означавала за него. Дадох си много ясна сметка.

Тя избърса очи с връхчетата пръстите си. Потърках я по гърба, стиснах раменете ѝ и изчаках да си поплаче. Когато престана, погалих врата ѝ и я накарах да ме погледне.

— Ти ми каза, че Алекс твърдял, че си го излекувала. Че когато ти го е казал, си почувствала, че има нужда от теб по начин, който не си могла да си обясниш.

Тя кимна.

— Това вероятно е най-вярното твърдение, което някога си чувала, Карън. И би трябвало много да се гордееш с това.

Поседяхме още известно време. Накрая се изправих, прегърнахме се и когато почувствах, че сме останали така прекалено дълго, а няма голяма полза, отидох при пикапа, качих се и я оставих сама със скръбта ѝ. Понякога човек няма какво друго да направи.

През следващите няколко седмици не съм разговарял с нея, но редовно я виждах. Не пусках телевизора, за да не гледам снимките ѝ и да не слушам как коментаторите разказват за действията на съпруга ѝ и тъжната история на Анди Доран.

Скоро от вестниците научих, че напуснала града, преместила се при близки. Две седмици след смъртта на Анди Доран и Пол Брукс хамали изнасяха мебелите от дома ѝ. Къщата бе дадена на агенция за недвижими имоти, но според слуховете смятали да изчакат няколко месеца, преди да я обявят за продажба. Трудно е да продадеш имот, в чийто двор гъмжи от телевизионни оператори и репортери.

Имаше дни, в които се изкушавах да ѝ се обадя. Първо, в деня, когато арестуваха Коул Хамилтън по обвинения в съучастие. После, когато намериха следи от кръвта на Алекс Джеферсън в микробуса на Томи Галиончи. Убиецът бе измил колата с белина, но кръвта има едно особено свойство — винаги намира къде да се завре, скрива се в някоя цепнатина и точно когато си мислиш, че си се отървал от уликите, пак се появява.

Все пак не ѝ се обадих. Не знаех какво да ѝ кажа, а когато думите не достигат, телефонът е безполезен. Можеше да ѝ се обадя за Коледа. Можеше да ѝ изпратя картичка. Може би тя щеше да ми се обади. Може би нямахме повече какво да си кажем.

Репортерите не спираха да ми досаждат. Наложи се да сменя телефонния си номер, въпреки че го нямаше в указателя, после смених и номера на мобилния си телефон. По-настойчивите репортери ме дебнеха на паркинга зад апартамента ми, но и те не получиха интервю. Никой не получи. Ролята ми в цялата история бе повод за безброй въпроси в медиите, едно от сутрешните телевизионни предавания дори отдели петнайсет минути на връзката ми с Карън, често се споменаваше, че е имало заповед за арестуването ми, въпреки че срещу мен не е имало обвинения. Адвокатът ми предложи да съдя полицията и Таргънт за необосновано арестуване. Казах му да не ме занимава повече с това. Ако имах нужда от него, щях да му се обадя.