Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Ами какво, Дръмънд?

— Как ще прекратиш заради формални нарушения процес, който още не е започнал?

Тя се зае да изброява, като ядно свиваше пръстчетата си.

— Добре, значи първо искаш промяна на мястото. Второ, искаш дисквалифициране на екипа на обвинението. Трето, отнемане на правата му. След което подаваш молба обвиненията да бъдат снети.

— А ако се окаже, че е само моята хотелска стая?

— Ти си член на екипа на защитата.

— А ако не мога да свидетелствам, че съм казал нещо, което да компрометира тезата ни?

— Не ме интересува. Фактът, че са ни подслушвали, е достатъчен, за да подадем жалба.

— Не, трябват ти доказателства, които да свържат пряко подслушвателните устройства с обвинителите. Имаш ли такива доказателства, Катрин? Не мисля. Освен това шансовете ни да искаме промяна на мястото на това дело са равни на нула. И какво ще постигнем тогава?

Тъй като всичко, което казах, беше вярно, Катрин по изключение остана без доводи. Затова рекох:

— Виж, ще уредя стаите ни да бъдат проверявани за подслушвателни устройства всеки ден. Имелда знае какво да направи.

— Добре. Но ако тя намери още бръмбари — дори още само един, — ще надуя сирената. Нареди й да докладва направо на мен.

— Съгласен. Но има и още нещо, за което искам да поговорим.

— Какво?

Надянах най-измъченото си и огорчено изражение.

— Не споделям ли всичко с теб?

— Да, така е — призна тя.

— Не съм ли услужлив и открит? Като например току-що?

— Добре де, така е — отвърна тя, като, естествено, изобщо не подозираше за отделното разследване, което толкова усърдно провеждах.

— Тази сутрин разпитах Бейлс. Той каза, че ти също си го разпитала. Преди седмица. Как стана така, че не знам за това?

— О, това ли било? — рече тя невинно. — Просто не съм ти казала, на главата ми се струпаха толкова неща… Забравих. Извинявай.

Не можех да го повярвам. Карлсън имаше памет като на компютърен харддиск. Не забравяше нищо. Не пропускаше нито една подробност. И беше имунизирана срещу вируси, токови удари и всякакви други естествени и изкуствени нещастия. Неслучайно беше вечната отличничка на нашия випуск.

— Значи е било просто недоглеждане, така ли? — попитах.

— Да, просто недоглеждане. Точно това е.

— Защото си била запозната с резултатите от аутопсията. И вече си разпитвала Бейлс. Има ли още нещо, което вече си направила, а аз не знам?

— Какво например?

Ако беше някой друг, а не тя, щях да спра дотам.

— Каквото и да е — уточних и я изгледах заплашително.

Катрин изведнъж си придаде замислено изражение, сякаш се ровеше из базите данни в паметта си за нещо, което си струва да се спомене.

— Катрин? — Общо взето, готвех се да стрелям в тъмното.

— Какво?

— Кажи ми за Кийт.

— Какво искаш да знаеш за Кийт?

— Просто се питам защо избраха да нападнат точно него. Дали е бил случайна жертва? Или е правел нещо, което го е превърнало в мишена?

Тя пак изпадна в размисъл.

— Нищо не ми хрумва.

— Нищо?

— Нищичко.

— Защото ако разбера, че криеш нещо от мен, вероятно наистина ще се ядосам.

Зелените й очи ме изгледаха изпитателно.

— Имаш ли някакви причини да се съмняваш в мен?

Имах хиляди причини да се съмнявам в нея. Милиони.

По дяволите, не можех да измисля и една причина да не се съмнявам във всичко, което казваше. Но в интерес на току-що създаденото ни партньорство си помислих, че ще е най-добре да огранича спора до текущата тема.

— Само това, че в посолството Кийт твърдеше, че специалността му били делата срещу правителството. Но той те е придружавал при разпита на Бейлс, нали така?

— Да, беше с мен — отстъпи тя. — Но не придавай на това някакво специално значение. Просто има добро адвокатско мислене и затова го взех със себе си.

— Но трябва да признаеш, че е странно един адвокат, чиято специалност са гражданските дела, да събира доказателства за разследване на убийство.

Тя се усмихна.

— Моята специалност са гражданските права, при това е ограничена до хомосексуални дела. А виж с какво се занимавам.

Трябваше да призная, че имаше основание. Така или иначе, и аз си имах работа — да уредя Имелда да провери за бръмбари всичките ни стаи и офиси.

Преминах през всички необходими глупотевини, за да се срещна с Уайтхол, само че този път отидох сам. Упоритото му мълчание ми пречеше да работя по защитата му. Хрумна ми, че ако се срещнем насаме, може да стане по-разговорлив. След като беше гей, може би жените го изнервяха или пък не му се говореше пред тях.