Брайан Хейг - Врагове по неволя

— И така, Томи — продължих аз. — Семейството ти знае ли, че си гей?

— Знаят. Знаят го от момента, в който съм проходил. Някои хомосексуалисти дълго време не осъзнават, че са такива. А аз го знаех от деня, в който можех да мисля разумно.

— Защо?

— Според мен се дължи на факта, че имам страхотно семейство. Родителите ми са забележителни хора. Никога не се преструват и не се срамуват от нищо. Просто те приемат такъв, какъвто си.

— Като стана дума за това — подхвърлих, — опитвах се да ги открия. В личното ти досие пише, че си отраснал в Денвър, щата Колорадо, но в Денвър има регистрирани трийсет и две фамилии Уайтхол. Никъде в личното ти досие не са вписани първите имена на родителите ти. Можеш ли да ми помогнеш по този въпрос?

— Не ги закачай — каза той.

Каза го много твърдо.

— Томи, това е твоето семейство — въздъхнах. — Сигурен съм, че ще искат да ти помогнат и могат да ни бъдат от голяма полза. Така както вървят засега нещата, добрите свидетелства за характера на подсъдимия ще бъдат много важни.

— Не ме интересува — отвърна той. — Те няма да участват.

Но и аз не исках да се предавам лесно.

— Виж сега, вече е създадено впечатлението, че си някакъв бесен гей, който е пребил, убил и след това изнасилил едно момче. Няма да ни навреди, ако майка ти седне на свидетелската скамейка, за да разкаже колко готин си бил като бебе и какво е изпитала в деня, когато си започнал да пълзиш. Или пък баща ти да каже колко горд е бил в деня, когато са те приели в „Уест Пойнт.“

— Няма да стане.

— Да не би да има някакво напрежение между вас? Гилдърстоун твърди, че родителите ти никога не са идвали на свиждане.

— Не, няма напрежение. Аз ги обичам и те ме обичат. Правят всичко, което е по силите им, но не искам да се замесват. И не ми противоречи по този повод, господин майор.

— Добре, добре — казах и приех, че тази битка е изгубена.

Всъщност можеше и да е за добро. Може би се притесняваше, че майка му ще застане на свидетелското място и ще каже: „Томи ли? Моят малък Томи? Ами да, разбира се, че е убил момчето. От самото си раждане обичаше да си играе с колани, постоянно душеше братята и сестрите си. Не можете да си представите колко ни притесняваше с това.“

А баща му пък би добавил: „Ама как се радваше това момче, когато го приеха в „Уест Пойнт“! И бездруго има склонност да убива, а там му обещаха да го превърнат в професионален убиец.“

— Искаш ли още един сандвич? — попитах го.

— Има ли?

Бръкнах в куфарчето си, извадих последния бургер и още една бира.

— Ето — подадох му ги. — Но карай по-полека. Ще ти прилошее.

— Това е най-малкият ми проблем — отвърна той и май беше прав.

Облегнах се на стената и го запитах:

— Е, как е да растеш като гей?

Известно време той не отговори. Просто седеше, дъвчеше сандвича и пиеше бира. Най-сетне каза:

— Виж, майоре, благодаря много за сандвичите и бирата, както и за компанията. Наистина благодаря. Но не прекалявай. Ти не си ми приятел. Ти си адвокат, изпратен от армията да ме защитава. Кажи ми за какво си дошъл всъщност.

Дотук с лукавия ми опит да преодолея защитата му по фланга.

— За бирата и сандвичите си прав — признах. — Мислех си, че малко ще те размекнат. Мога ли да бъда откровен?

— Няма къде да бягам. Можеш да бъдеш откровен колкото си искаш.

— Ето как стоят нещата. През последните пет дни прегледах всяка една подробност в личното ти досие. Прочетох целия архив по делото. Видях трупа и проучих доклада от аутопсията. Говорих с Бейлс и проверих миналото ти. И, Томи, не си спомням да съм виждал по-здраво обвинение. От чисто процедурна гледна точка то е перфектно и аз не мога да намеря нито една пукнатина. Знаеш ли какво означава това?

— Че съм прецакан? — предположи той.

— Такава би била моята професионална преценка. Освен ако не открием нещо, за което не сме се сетили, или пък ако прокурорът или съдията не направи груба грешка, шансовете да бъдеш осъден са деветдесет и девет на сто. Но не разчитай, че прокурорът или съдията ще допусне грешка. Повикали са най-добрия военен прокурор. А съдията е един от онези типове, които ги държат оковани в мазето и ги вадят само в най-крайни случаи.

— Значи ще играят с фалшиво тесте карти?

— Да кажем, че ще дадат всичко от себе си. Не бих искал да се изправя срещу техния отбор, дори да имах напълно непробиваема защита.

Той мълчаливо обмисли думите ми.

— Кажи ми нещо — обадих се след малко. — И най-добре не ме лъжи.