Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Какво?

Поех си дълбоко дъх и го фиксирах с най-прокурорския си поглед.

— Ти ли уби редник Ли?

Беше същият въпрос, за който вече ми беше казал, че няма да му отговаря — но след като бях изложил фактите по толкова неприятен начин, се надявах да омекне. Да държи в неведение собствените си адвокати не беше никак добра идея. А в последно време се беше превърнала в катастрофално лоша идея.

Освен това наистина исках да чуя как ще отговори.

— Не съм го убил — каза просто Томас.

— Знаеш ли кой го е убил?

— Не. Нямаш представа колко съм мислил по въпроса. Единственото, което мога да ти кажа, е, че със сигурност не е Моран или Джаксън.

— Това е предположение, Томи. И може да бъде много опасно. Те са единствените други възможни обвиняеми.

— За това вече разговаряхме, господин майор. И нямам намерение да променям становището си. Не вярвам, че те са го направили. Трябва да го е сторил някой друг.

— Някой друг ли? Входната врата на апартамента ти е била заключена. Намирали сте се на дванайсетия етаж в двайсететажна сграда. Прозорците са били заключени отвътре. Докарали са експерт по влизане с взлом от Тегу. Разглобил е ключалката парче по парче и е разгледал всяко едно под микроскоп. Няма никакви признаци за употреба на подправен ключ, не се виждат никакви драскотини. Ключалката не е била разбивана.

— Значи някой е имал ключ — рече Уайтхол, но по тона му си личеше, че дори той осъзнава колко безплодно е това твърдение.

— Няма да мине. Признал си, че само ти и компанията, която поддържа сградата, сте имали ключове.

Той леко се напрегна.

— Това не е съвсем вярно.

— Какво?

— Аз… излъгах. Ли също имаше ключ. Дадох му го преди месеци, веднага след като наех апартамента. Не казах за това на Бейлс, защото щеше да бъде потвърждение, че двамата сме любовници.

— Нали не си го измисляш сега?

— Не, вярно е. Ако не можете да намерите този ключ, не е ли възможно убиецът да го е откраднал от него и да го е използвал?

— Как? Как би могъл убиецът да вземе ключа от него?

— Не знам.

Замислих се за миг, после попитах:

— А какво ще кажеш за възможността управата на сградата да е изтървала бройката на ключовете?

— Това също е възможно.

Бръкнах в куфарчето си и извадих предпоследната бира. Отворих я, отпих една голяма глътка и подадох кутийката на Уайтхол, който сръбна малко и веднага ми я върна. Гледаше ме, затова веднага дръпнах една голяма глътка. Струва ми се, че постъпих правилно, защото той искаше да види дали не се гнуся да пия от същата кутийка, от която е пил гей.

— Адски странно дело — рекох.

— На мен ли го казваш.

— Не, Томи, още по-странно е, отколкото си мислиш. Не знаеш и половината от нещата.

— Така ли? — изкикоти се той. — А аз си мислех, че съм единственият човек, който знае всичко.

— Знаеш ли защо Катрин е поискала аз да поема делото?

— Кажи ми.

— Ами с нея сме състуденти. Знаеш онази стара поговорка за кучето и котката, нали? Е, това сме ние с нея. Беше същинска война. Толкова беше напечено, че в юридическия факултет наредиха да се раздадат бронежилетки и каски на останалите студенти, за да ги предпазят от заблудени куршуми.

— Тя може да бъде голям инат.

— Говори ми. Не ме разбирай погрешно, изобщо не поставям под въпрос способностите й на юрист. Между нас казано, ако аз бях обвинен в нещо, тя би била една от малкото адвокати, които бих искал да са в моя ъгъл на ринга. Но обвинението трябва да бъде адски сериозно. Иначе не бих могъл да я изтърпя.

— Моето положение май е такова — каза той с любопитна усмивка.

— Работата е там, Томи, че не съм сигурен защо е поискала точно аз да й бъда колега. Изминалото време изобщо не е подобрило умението ни да работим заедно. Държа да си наясно, защото вече сме на такъв етап, когато ще станеш свидетел на доста големи различия в начина, по който двамата мислим и действаме. Длъжен съм да ти разясня как стоят нещата.

Отне му малко време да го проумее. Но трябваше да му го кажа, защото за разлика от Катрин аз не смятам, че трябва да крия важна информация от клиента си. Съдбата му висеше на косъм, а това беше един от случаите, когато онова, което не знаеш, може да ти навреди сериозно.

— Както и да е — продължих, — има и още нещо, което ме безпокои страшно много. Процесът има далеч по-големи последствия и не се изчерпва само с теб и това престъпление. Тук има много подводни течения и водовъртежи.

— Знам — кимна той. — Става дума изобщо за хомосексуалистите в армията.