Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Не, Томи. Има и още нещо.

Той се наведе напред.

— Какво имаш предвид?

— Някой хвърли Кийт пред колите и сега той е в кома. Да пукна, ако мога да разбера защо. Но тук има и още нещо… Нещо, което не знаем.

Той се вторачи в отсрещната стена. Сенките подчертаваха волевия му профил. Ако не беше хомосексуалист, обвинен в убийство и затворен в корейска килия, щеше да бъде идеалният избор за образа на благородния войник, когото виждате по плакатите на кампаниите за набиране на доброволци. Силни челюсти, ясен поглед, перфектен тен. Когато си мислите за изнасилвачи и убийци, си ги представяте като хора с прекалено подвижни бездушни очи, сипаничави лица, развалени зъби и тънки, жестоки устни. Уайтхол просто не беше такъв. От друга страна, имахме работа с престъпление, което най-вероятно е било извършено от страст, не беше хладнокръвно убийство, така че стереотипите изобщо не важаха.

— Томи, бъди откровен с мен. Има ли нещо, което не си ни казал? Криеш ли нещо от нас?

Той остави бирата си на пода и ме погледна в очите.

— Единственото, което знам, е, че една сутрин се събудих и човекът, когото обичах, лежеше мъртъв до мен. Не знам защо. Не знам кой го е направил.

— Тогава всичко се свежда до една възможност. Че си бил натопен. Катрин е убедена в това или поне така твърди. И ти ли мислиш така?

— Не знам. Може би някаква антигей група е научила за нас и е решила да ме натопи. Това е възможно, нали?

— Възможно е. Най-трудното нещо за доказване на света, но е възможно. Знаеше ли някой, че си гей? Освен Моран и Джаксън?

— Никой. Гилдърстоун се досети, но той беше единствен. Поне единственият, който знаеше със сигурност.

— Хайде, Томи. Не бъди толкова стеснителен. Нямал ли си физическа или дори платоническа връзка с някой друг? Помисли добре. В „Уест Пойнт“ например? В гимназията? Някъде другаде, където си бил?

Последва един дълъг миг, изпълнен с неудобство, и аз отначало не разбрах. После се сетих.

— Да не би Ли да ти е първият?

— Ами, ъъъ, да — заекна той.

— Човече, няма от какво да се срамуваш — казах.

После и двамата се разсмяхме, защото от една определена точка това си беше доста странна забележка.

— Ами Ли? — попитах. — Каза, че е бил предпазлив, но не е ли възможно да е имал врагове? Може би някой бивш любовник, който му е имал зъб?

— Всичко е възможно. Може и да ме е лъгал, но се кълнеше, че не е правил секс, преди да се запознаем.

— Значи и двамата сте били, ъъъ, какво? Девствени? Така ли казвате?

— Да, използваме същата дума. И да — и двамата бяхме девствени.

Дотук със стария стереотип, че гейовете били адски безразборни във връзките си. От друга страна, не можех да не се замисля върху факта, че пълната неопитност на Томас в романтичните взаимоотношения би могла да го направи по-нестабилен и неспособен да се справи с перипетиите на първата си връзка. Когато го правят за първи път, независимо от сексуалната си ориентация, хората са склонни да действат доста незряло и да попадат под въздействието на силни и необясними емоционални импулси.

— Томи — казах, — вече знаеш, че съм почти пълен невежа за това как стават тези работи. Извини ме, ако кажа нещо обидно. Гилдърстоун твърди, че е знаел, че си гей, защото самият той е гей, така че е можел да го долови в държането ти. Достатъчно е било да те наблюдава с други хора. Възможно ли е ти или Ли неволно да сте се издали?

— Виж, някои гейове се разпознават лесно. По обицата на лявото ухо или пък ексцентричните дрехи, когато искаш да те идентифицират като такъв, или пък по несъзнателните женствени маниери, или пък точно обратното, по преиграването с мъжествеността. Но не мисля, че някой от нас двамата попада в някоя от тези категории.

— Нито пък аз — признах. — А ти как позна, че той е гей?

— Ами само като се погледнахме, и разбрахме, че сме влюбени.

— Само толкова? Някаква невидима искра?

— А ти какво очакваше? Тайно ръкостискане?

— Просто не очаквах всичко да е станало благодарение на някаква неуловима нишка.

— Не си ли изпитвал същото с жена?

Трябваше да си помисля. Определено ми се беше случвало да ме обземе стихийно, силно желание към жена. Случвало се е често — прекалено често, ако трябва да бъда напълно искрен. А имаше и няколко жени, към които изпитвах силна емоционална привързаност, макар че това ставаше с времето, постепенно, досущ като бавно действащ магнит, който ме привлича сантиметър по сантиметър. Никога обаче не ми се беше случвало само да погледна една жена и да изпитам непреодолимо увлечете.