Брайан Хейг - Врагове по неволя

Разбирате ли, Катрин ме познава твърде добре. Искам да кажа, че нещата не опираха само до доверието, макар че и то несъмнено беше важна част от цялото. Тя просто знаеше какъв безумен и безпощаден състезателен дух може да се всели у мен. Знаеше колко усилено бях работил, за да я оставя на втори план, да спечеля лоялността на клиента й, да докажа, че съм по-добър оратор, по-добър следовател, по-добър адвокат. Знаеше, че ще си счупя краката, само и само да я изпреваря. И почти успях. Тя го бе нагласила перфектно.

А може изобщо да не беше така. Може би беше отишла толкова далеч, само и само да ме постави на място и да ми покаже, че всъщност е по-добра от мен.

Или пък не беше нито едното, нито другото, защото, ако имаше нещо, на което ме беше научила, то беше, че никога всъщност няма да узная какво се крие в тази нейна красива и блестящо умна главица. Тази жена беше загадка на токчета.

Все още се тресях от шока, когато тя отиде до вратата и дръпна стола.

— Ей, ти защо сложи този стол? — попитах.

Тя върна стола на мястото му до леглото ми.

— Не знам. Просто го направих.

Преметна чантата си през рамо и прокара пръсти през разкошната си коса.

— Знаеш ли, някой ден ще ме пуснат да си ида оттук — казах.

— Не и ако ти направят психиатричен преглед, Атила.

— Да, може би. Но знаеш ли, все още ми е останал малко отпуск. Нали разбираш, последния път, когато се опитах да го използвам, се намериха хора да ми го съсипят.

Катрин постави пръст върху долната си устна и, кълна се, това беше най-очарователната гледка, която някога съм виждал.

— Ами иди на Бермудите. Чувам, че било пълно с шведски стюардеси.

— Не, само заблуждават туристите. Всъщност е пълно с прегорели на слънцето секретарки с големи натруфени прически и акцент от Бронкс.

Тя кимна в смисъл, че била чувала нещо подобно.

— Е, Атила, не ми се тръгва, но до час трябва да съм в съда.

Предполагам, че съм изглеждал обезкуражен, объркан, може би склонен към самоубийство. Тя ме изгледа за миг, след което се наведе и ме целуна отново. Този път по устните. Може да я наречете целувката на съжалението, или целувката на пълния победител, но както вече ви казах, се възползвам винаги когато мога.

След това отвори вратата и в следващия миг вече я нямаше.

Истината е, че много добре знаех защо бе запънала вратата с онзи стол. Естествено, трябва добре да познавате Катрин, за да го схванете. Тя със сигурност е знаела още преди да влезе в стаята, че не съм физически способен да правя секс.

Значи тази работа със стола беше само за да подразни апетита ми.

Или пък просто беше направила проверка — беше ми дала сигнал, че веднага щом изляза от тази болница, бих могъл да сложа стол на нейната врата.

Не че бях сигурен, че това ще проработи. Тя наистина е един от най-лукавите и коварни адвокати, които познавам — трябва да ми повярвате. Тази жена неслучайно беше първа по успех в моя випуск.