Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Защо? Срамувал ли се е?

— Може би малко, но ние не се засегнахме. Решихме, че той всъщност се срамуваше от армията, от нейната ограниченост. Армията не би ни одобрила.

— Защото родителите ви са хипита ли?

— Определено. Но когато Томас порасна, и той не одобряваше начина им на живот. Не беше за него. Спомняш ли си онзи стар телевизионен сериал „Семейни връзки“?

— И какво? Томи е бил героят на Майкъл Джей Фокс?

Тя се изхили:

— Абсолютно. Всички в комуната бяха изумени. Ние се обличахме с дрехи от помощи, само Томас винаги беше с изгладени панталони и лъснати обувки. Когато играехме на каубои и индианци, всички искахме да бъдем от страната на угнетените индианци, само Томас искаше да бъде кавалерийският офицер. Защо смяташ, че му казвам Томас вместо „Том“ или „Томи“? Той настояваше за това. Беше по-различен.

— А може и да се е безпокоял, че работиш за Организацията на военнослужещите хомосексуалисти?

— И това също.

Кимнах, защото имаше основание. Колкото и да обичам армията, тя е доста праволинейна организация. Прочута е с тази праволинейност. „Конформизъм“ и „еднаквост“ са почти пълни синоними на самата дума „армия“. Зелената машина просто не може да приеме алтернативните начини на живот.

— Затова ли го направи? Затова ли се специализира в делата на военнослужещите хомосексуалисти?

— Може би да, отчасти. Нали не си помислял, че го правя, защото самата аз съм лесбийка?

— Не, по дяволите!

Тя се разсмя, защото знаеше, че лъжа.

— Значи си решила да посветиш живота си на кръстоносен поход заради брат си? Прав ли съм?

— Само отчасти. Много обичам Томас и се гордея с него. Не обичам армията, но не мога да разбера защо тази страна отказва да му разреши да води войска в битка. На него и още неколкостотин хиляди като него. Сигурно пак щях да избера тази сфера, но след като брат ми бе намесен, нещата станаха малко по-лични.

— И после какво? Ти реши, че ако някой разбере, че двамата сте брат и сестра, твоята работа за Организацията би могла да разкрие неговата сексуалност?

— И двамата си го помислихме.

— Въпреки това можеше да ми кажеш.

— Не, не можех. След като го арестуваха, стана още по-важно да се запази тайната. Ако във военния съд научеха, че съм му сестра, щяха да ме отхвърлят като адвокат.

Очевидно беше права.

— Ами Уайтхол? — попитах. — Откъде се е сдобил с това име?

— Карлсън е името на комуната, където съм се родила аз, нали така? Дай да видим дали ще отгатнеш как се казва най-близкият град.

— Чакай да помисля. Да не би да е Смитсвил?

Тя ме перна по брадичката. Като добре обучен юрист, моите дедуктивни способности са остри като бръснач.

Отпих още една дълга глътка за успокоение на нервите. Четири седмици бях чакал с нетърпение, за да си изясня всичко това. Най-накрая рекох:

— Ей, за онази сутрин…

— Коя сутрин?

— Господи, пак ли ще я играем тази сценка?

— Добре, за онази сутрин…

— Настина беше по работа. Кълна се, че беше така. Просто се опитвах да облекча положението на брат ти.

Навярно можех да го кажа и по десет други начина, но защо да не си поиграя, а? Тя ме погледна право в очите и изцяло избягна темата.

— Чувал ли си нещо за Бейлс? Или той просто изчезна в нощта?

— Не, заловиха го — съобщих й аз.

— Наистина ли?

— Да. Всъщност се криел някъде из Филипините, като използвал фалшив паспорт. Но пребил някаква проститутка и когато ченгетата го арестували, информирали американското посолство.

— Откъде научи?

— Няма да ми повярваш, ако ти кажа.

— Опитай.

— Добре. В мига, в който го задържали, той заявил, че иска адвокат. И няма да се сетиш кого е поискал.

Тя започна да се смее.

— Не, наистина — казах. — Председателят на Военния съд лично ми се обади да попита дали ще поема делото му.

— И ти отказа ли?

— Как смяташ?

Тя се ухили самодоволно.

— Казах му, че ще си помисля — уточних.

Нослето й се сбръчка наистина очарователно. След това погледна часовника си, стана, после се наведе и ме целуна. По средата на челото. Безстрастна целувка, все едно беше баба ми. Уф!

— Знаеш ли, Шон, ти наистина свърши добра работа — добави тя със загадъчна усмивка. — И не го казвам просто ей така. Имаше моменти, когато Али и аз наистина се съмнявахме, че ще успееш да решиш случая. И аз наистина бях готова да сключа сделка, за да спечелим малко време.

Ако знаеше само половината от истината! Но никога не можех да й издам другата половина, затова само се изчервих и рекох: