Брайан Хейг - Врагове по неволя

Каръдърс огледа последиците от психологическото клане в стаята, след това помоли всички да излязат, с изключение на Еди, Кип и мен самия. Мина почти цяла минута, докато хората напуснаха стаята, а в нея останаха само много емоции, един съдия и трима юристи.

Останалите трима се събраха край леглото ми като орисници. Изражението на Еди беше кисело, на Кип въодушевено, а моето просто беше разбито. Колкото и да се радвах, че най-сетне бях сложил фактите на масата, аз бях по-близък с жертвите в това дело от всеки друг в стаята и ми беше наистина отвратително да слушам как онази коравосърдечна кучка разказва за убийството на едно момче и за това как бе съсипала живота на безброй други хора. С нейните приятелчета бяха устроили истинска касапница.

Изражението на Каръдърс беше мрачно и целеустремено.

— Обвиненията в убийство, изнасилване и некрофилия трябва да бъдат оттеглени — заяви Кип.

В първия миг Еди изглеждаше така, сякаш ще получи инфаркт, но аз го изгледах кръвнишки и да ви кажа честно, макар че лежах в онова болнично легло и имах голяма дупка на гърба си, ако се опиташе да възрази, бих могъл да стана и да му сменя симпатичната физиономия.

— Съгласен съм. Оттеглят се — отсъди Каръдърс.

Тогава се намесих аз:

— А останалите?

Съдията беше стиснал носа си с пръсти и го мачкаше:

— Това не знам. Нито смятам, че имам правото да решавам. Според доказателствата очевидно е имало сексуални връзки между офицер и редови войници. А това не е дребно престъпление.

Понечих да отворя уста, но не можех да добавя нищо, което вече да не е известно на Каръдърс, затова я затворих. Той продължи:

— Не искам от вас да излезе и думичка, преди да обявя решението си.

След това той официално обяви заседанието за закрито. Малко по-късно техниците дойдоха да вземат телевизора, видеокасетофона и камерата, която беше работила през цялото време.

И преди да се усетя, отново се озовах сам в болничната си стая. Помислих си за всичко, което се беше случило току-що, затворих очи и потънах в сън. Когато човек е тежко ранен и натъпкан до гушата с лекарства, обикновено не осъзнава как едно малко напрягане изцежда силите му докрай.

Четири часа по-късно ме събуди доктор Бриджис, който влетя в стаята с три отчаяни на вид сестри — те се засуетиха около мен, като подреждаха столовете, оправяха чаршафите и сменяха пижамата ми с някаква колосана и лъскава униформа. Дори доктор Бриджис беше облякъл безупречно изгладена бяла престилка без нито едно видимо петънце, а косата му бе грижливо вчесана — доколкото това изобщо беше възможно в неговия случай, защото изглеждаше като таралеж.

Ако имаха под ръка четки и бака със зелена боя, като нищо щяха да пребоядисат и стените. Тъй като съм опитен войник, веднага разбрах каква е целта на занятието. Очакваше се посещение на важна персона и началникът на болницата беше наредил на Бриджис моментално да приведе мен и стаята ми в представителен вид, както се изразяват началниците.

След това вратата се отвори и в стаята влязоха генерал Спиърс, временно управляващият посолството Брандуейт и министърът на отбраната Ли. Генерал Спиърс посочи с пръст вратата и доктор Бриджис и сестрите му едва не вдигнаха пушилка — толкова бързо се изнесоха.

Опитах се да се надигна до седнало положение.

— Стой си така, както си, Дръмънд.

— Слушам, сър — отвърнах, което не беше остроумно или дори просто умно, но съответстваше на ситуацията.

Тримата се събраха около леглото и се вторачиха в мен. Ако си представяте, че са ме изпълнили опасения, правилно сте схванали. От едната страна бяха трима от най-могъщите фигури в Корея, а от другата — горкичкият аз с дупка в гърба, така че, ако нещата загрубееха, не можех дори да стана и да избягам.

Нямах представа какво искат, но не можех да се обзаложа, че ще е добро. Току-що бях пуснал от бутилката духа на делото „Ли Но Те“ и бях хвърлил в скутовете им една страшна дилема. Бях доказал, че синът на министъра е бил хомосексуалист въпреки хилядите предупреждения от хиляди различни хора, че това е абсолютно табу. Преглътнах няколко пъти и се вгледах в лицата им.

Най-сетне Брандуейт поглади брадичката си и рече:

— По всичко личи, че сме изправени пред невероятна ситуация.

— Да, така е — съгласи се Спиърс. — Но понякога човек съзира нова възможност в разгара на трагедията.

— Точно така — рече Брандуейт.

Това като нищо можеше да се стори на някого смешно, но аз нямах и най-малка представа за какво говорят.