Брайан Хейг - Врагове по неволя

Той й изкрещя нещо на корейски и макар да нямах никаква представа какво беше казал, тя очевидно имаше, защото веднага вдигна глава.

— А сега отговори на въпроса. Какво вършеше за вас Бейлс?

Тя отметна глава назад, сякаш се опитваше да върне кръвта в мозъка си.

— През първата година — биографични проверки на набелязаните цели. Имаше достъп до досиетата на военните и ФБР. Това беше полезно.

— Друго?

— След няколко години започна да ни помага в залагането на капаните. Чой му се обаждаше, когато откриеше някоя цел. Бейлс… той помагаше в убеждаването им. Американците започваха да се тревожат, когато той се появи. Помагаше да им се окаже натиск.

— Плащахте ли му нещо?

— Да. Превеждахме парите по чуждестранна сметка. Но това не беше важно за него.

— Защо? — попита разпитващият.

Брадичката й отново се заби в гърдите, но този път тя продължи да говори, макар гласът й да заглъхваше.

— Той е силно самовлюбен. А Чой уреди нещата така, че да изглежда като супер детектив — тя успя да се позасмее, сякаш беше разказала виц, който беше смешен само на нея. — Много смешно, наистина. Шефовете на Бейлс започнаха да разчитат на него да поема повечето дела по престъпления, извършени извън базата. И когато срокът на пребиваването му в Корея изтече, те с огромно желание го продължиха.

— Разкажи ни за американеца Кийт Мерит.

— Не — рече тя със съвсем слаб гласец. — Време е за сън… Ти ми обеща.

Екранът изведнъж става черен, но звукът остана включен и можеше да се чуе шумът от стъпки, четири силни удара и женски писъци. След това картината се възстанови. Бузите й бяха зачервени и тя гледаше към разпитващия, а в погледа й се четеше смесица от презрение и гняв. Водещият на разпита излая нещо на корейски, тя кимна и продължи:

— Той пристигна тук няколко седмици преди останалите. Душеше наоколо. Разпита Бейлс два дни след пристигането си, затова започнахме да го следим. След това, ъъъ, по-късно двамата с Карлсън заедно разпитаха Бейлс отново… Подадоха му чаша с вода. Бейлс взе отпечатъци от нея и ги изпрати на ФБР. Оказа се, че не е адвокат, а частен детектив.

— Кой се опита да го убие?

— С това се занимаваха други хора. Двама агенти от Инчон. Не искаме да рискуваме нашите хора да бъдат идентифицирани.

— Защо?

— Отначало той беше насочил усилията си да докаже, че Ли е хомосексуалист. По-късно заподозря, че на Уайтхол му е направена постановка. Но не разполагаше с факти — тя замлъкна за миг и отново се вторачи в пода. — И въпреки това… ние започнахме да се безпокоим. Ами ако тръгнеше да разследва Бейлс и Чой?

— Откъде разбрахте това? И в неговата стая ли бяха поставени подслушвателни устройства?

— Не, само в апартамента на Уайтхол в месеците преди ареста му. Мелбърн беше детектив. Мислехме, че може би знае как да провери дали няма такива. Използвахме други средства за подслушване.

Тя отново отпусна глава. Видяхме гърба на разпитващия, който я приближи, след което я разтърси няколко пъти толкова яко, че главата й отхвърчаваше напред-назад. Тя се съвзе и продължи:

— Подслушахме, че Мерит обсъжда подозренията си с Карлсън, адвокатката на Уайтхол.

— По какъв начин Мерит е стигнал до подозренията си?

— Догаждал се е. Но е бил твърде близо до истината.

— Значи сте го подмамили да излезе в Итеуон?

— Чой измисли всичките подробности. Един от нашите хора се обади на Мерит и му каза, че трябвало да поговорят. Инструктира го да излезе на пазар. Увери го, че е виждал снимката му във вестниците. Че ще го познае и ще поговорят.

Последва кратка пауза и аз се зачудих за разговорите на Мерит с Катрин относно евентуална постановка на Уайтхол. Защо Катрин изобщо не беше споменавала за тези подозрения пред мен? Затова ли ни беше казала да възприемем стратегията за скалъпено обвинение?

Но преди да мога да помисля по тези въпроси, гласът на невидимия агент нареди:

— Разкажи ни за Уайтхол.

Тя отново сведе глава, сякаш се мъчеше да възстанови някакви подробности в съзнанието си. Като се има предвид, че не беше спала най-малко пет или шест денонощия, чудех се как изобщо беше способна да прави нещо друго, освен да фъфли и да се лигави.

После екранът пак стана черен, чуха се още плесници и викове, след това тя измрънка нещо на корейски, което прозвуча като молба, но отново прозвуча гласът на разпитващия — суров и безпощаден. Камерата се фокусира върху жената.

— Научихме за връзката на Уайтхол преди четири, може би пет месеца. Мислеха си, че са дискретни. Глупаци. Когато апартаментът е нает от американец, собственикът трябва да докладва в участъка.