Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Значи вие искате от нас да приемем на доверие, че те са били агенти на Северна Корея, така ли?

— Не, не бих казал. Аз…

Има едно адвокатско правило — никога, ама никога не бива да задавате на враждебно настроен свидетел въпрос, чийто отговор не знаете предварително. Еди с все сили се беше опитал да го избегне, като ловко използва първите четири или пет свои въпроса, за да опипа какво знае Мърсър и да намали рисковете, но в крайна сметка стъпи накриво. Наруши правилото. И веднага го разбра. Ала неслучайно го наричаха Бързия Еди, защото веднага добави:

— Достатъчно. Аз приключих.

Устата на Бъз беше отворена, беше готов да каже още нещо — и очевидно желаеше да го стори, — затова Еди се наведе към него и го фиксира с изгарящо злобен поглед.

— Казах, че приключих, мистър Мърсър!

След това Еди се върна на мястото си. Единственият му проблем беше, че току-що беше извършил юридическо самоубийство. Каръдърс вдигна глава и погледна Кип.

— Имате ли въпроси?

Може би Кип и сам би се сетил, но Еди току-що му беше отворил вратата, затова Кип се изправи, усмихна се и влезе през нея.

— Нека започна с поздравления към вас, мистър Мърсър. Като военен и като американец, аз съм силно впечатлен от това как сте изпълнили дълга си.

— Благодаря ви, капитане — кимна Бъз, като стриктно се придържаше към ролята си.

След това Кип погледна към мен.

— Поздравления и за вас, майор Дръмънд. Вие сте истински герой.

— Благодаря ви — промърморих аз.

Кип се усмихна отново и пак се обърна към Мърсър.

— А сега, тъй като знам, че сте много зает човек, искам да изясним само един въпрос.

— Да?

— Разполагате ли с преки доказателства, че Майкъл Бейлс или Чой Ли Мин са били агенти на Северна Корея?

— Всъщност — да.

— И къде са тези доказателства?

— Всъщност — рече Бъз и посочи телевизионния екран, — аз донесох един видеозапис. Ние разпитахме мисис Майкъл Бейлс, която също е била действащ агент на Северна Корея.

— Можем ли да видим този запис? — попита съвсем естествено Кип.

— Точно затова съм го донесъл.

— Възразявам! Възразявам! — крещеше Еди толкова силно, че се уплаших да не получи херния.

Не, всъщност не се уплаших. Даже си умирах да го видя как се гърчи на пода, свит на кълбо от мъчителната болка. Двамата техници не му обърнаха внимание и нагласиха телевизора така, че всички да могат да виждат екрана, след което заредиха черната видеокасета.

Каръдърс погледна към Голдън.

— Какво има?

— Ако доказателството е от съпругата на Бейлс, то е недопустимо! Една съпруга не бива да бъде принуждавана да свидетелства срещу съпруга си.

— Ако е била принудена — рече Каръдърс и се обърна към Мърсър. — Била ли е?

Бъз сви рамене.

— Може да се каже. Не са й позволили да спи в продължение на пет дни.

Кип скочи на крака.

— Мисля, че всъщност майор Голдън се е объркал. Показанията не са срещу обвинения Томас Уайтхол. Те засягат ключов свидетел на обвинението.

Каръдърс се почеса по главата.

— Въпреки това въпросът може да е уместен. Изтръгнати с принуда показания от съпругата на свидетел могат да се ползват със същите мерки на защита.

Тогава аз не издържах.

— Мога ли да помогна в изясняването на този момент пред съда?

Голдън ме изгледа свирепо, но Каръдърс кимна.

— Мистър Мърсър, можем ли да научим цялото име на жената, която ще видим на видеозаписа? — попитах.

Бъз весело отвърна:

— Името, записано върху личната й карта на съпруга на американски военнослужещ, е Джин Мей Бейлс.

— Това истинското й име ли е?

— Не. Истинското й име е Ли Чин Мун.

— Откъде е?

— В документите, които е подала пред американските военни власти, е записано, че е родена в Чикаго, щата Илинойс, и е пристигнала тук през 1995 година.

— Вярно ли е това?

— Не. Кракът на Ли Чин Мун никога не е стъпвал в Съединените щати. Прекарала е целия си живот в специален лагер в Северна Корея — поне докато една подводница не я е свалила на източния бряг на Република Корея.

— Твърдите ли, че всичко, което тя е декларирала пред американските военни власти, когато с Бейлс са подавали документи за брак, е било фалшиво?

Бъз се засмя, след което отвърна делово:

— Почти всичко. С изключение на квадратчето, в което посочва дали е мъж или жена. Наистина е жена. Мога да ви уверя в това.

— И как бихте описали брака им?

— Не е било брак. Това е нейната легенда. Всъщност тя е била ръководителят на Чой и Бейлс. Била е изпратена тук, за да ръководи операцията им, когато в Северна Корея са осъзнали, че представлява истинска златна мина за разузнаването.