Брайан Хейг - Врагове по неволя

— Вие сте американски офицери. Още преди този процес да завърши, ще разберете какво ужасно поражение на нашата професия е нанесъл Томас Уайтхол — на нашата репутация и на нашия засрамен народ. Покажете на света… покажете на семейството на Ли Но Те… покажете на народа на Южна Корея, че нашата професия е професия на честта. Изтрийте ужасното петно на това престъпление. Покажете, че знаете как трябва да се справите с човека на подсъдимата скамейка. Покажете на света… Е, вие и сами знаете какво трябва да им покажете. Знаете дълга си.

После се завъртя и се върна на мястото на прокурора с гневни, енергични крачки, сякаш нямаше търпение лично да заличи това петно.

Честно казано, неговата реч ми се стори малко пресилена и по-подходяща за заключителна пледоария, отколкото за встъпителна, но това само идваше да покаже доколко беше уверен в себе си. Беше изпълнил перфектно етюда си. Нито веднъж не беше споменал чина на Уайтхол, сякаш Томи вече не заслужаваше това достойно обръщение. Беше подчертал дълбокото унижение, което Уайтхол беше причинил на военната професия, тъй като офицерите от армията са възможно най-обвързаните със своята институция същества на Земята, а Еди искаше да хвърли масло в огъня, като направи обидата лична. Освен това адвокатът на защитата беше цивилно лице. Той се опитваше да я дистанцира от съдебните заседатели.

Но ако Еди беше добър пред камерата, Катрин беше направо изумителна. В мига, в който тя доближи съдебните заседатели, стана безпощадно ясно, че ако той е в главната роля на училищната пиеса, тя е звездата от Бродуей. Той просто нямаше нейния опит и природната й актьорска дарба. Освен това Еди прекалено много се гордееше с външния си вид. Движеше се пред камерите като паун. А Катрин приличаше на грациозен, прелестен лебед, който никога не се беше виждал в огледало.

Тя остана напълно неподвижна в продължение на няколко дълги, многозначителни секунди, за да позволи на камерите да се фокусират върху нея. И това, което видя светът, беше една дребна жена без бижута, с обикновена рокля и ангелско лице. Не можех да откъсна очи от нея и изведнъж осъзнах на кого ми приличаше — на статуите на Дева Мария в католическите църкви. В нея имаше такава дълбока, изначална чистота, че буквално ме заболя сърцето.

Когато я погледнеше, човек просто не можеше да не се запита как е възможно една такава жена да защитава един убиец, изнасилвач и осквернител на трупове.

Тя заговори. И аз веднага разбрах защо беше тежката артилерия на Организацията на военнослужещите хомосексуалисти. От нея просто струеше сурова енергия. Беше толкова убедена в каузата си, че огънят я изгаряше отвътре. Не беше истерична, голословна или разхвърляна. Думите й се лееха като нажежена лава, която се спускаше върху всички наоколо.

Тя говори в продължение на две минути и после заповяда на съдебните заседатели да погледнат към нейния клиент. Десет глави се завъртяха едновременно. Дори камерите се преместиха, за да уловят в кадър Томи Уайтхол, който седеше напълно изправен във военната си униформа. И точно тогава аз буквално изгубих дъх. Не знам защо не го бях установил по-рано, но камерите наистина не лъжат. Когато видях лицето на Томи на телевизионния екран, откритието ме блъсна като юмрук в лицето. И изведнъж вече знаех. Най-сетне бях разбрал.

Искаше ми се да крещя. Ако можех, щях да изскоча от това легло и да пробягам цялото разстояние от болницата до съда. Щях да се втурна в залата и да взема Катрин в обятията си. Щях да я целуна и да я утеша, да я помоля за прошка.

Камерите и моето собствено внимание се върнаха върху Катрин. Може би се дължеше на това, което бях научил току-що, но тя ми се стори най-тъжното човешко същество, което някога съм виждал. Тя признаваше пред заседателите, че Еди Голдън ще представи една от най-убедителните обвинителни тези на света. Всички доказателства, всеки свидетел, всяка дума, произнесена от Еди, щеше да направи невъзможно някой да повярва, че капитан Уайтхол не е извършил престъпленията, в които е обвинен.

И за това си имаше причина, обяви тя. На капитан Уайтхол му бяха скроили клопка. Възможно е тя да не успее да го докаже. Признава си го направо, защото няма намерение да лъже или да подвежда съдебните заседатели. Хората, скалъпили делото, не бяха допуснали грешка. Не бяха оставили следи, които да ги уличат. Бяха обмислили всичко и бяха действали внимателно и умело. С удивителна ловкост бяха успели да хвърлят вината върху клиента й. Всъщност не е било толкова трудно. Необходимо е било да предприемат само няколко стъпки.